Манчестър Сити спечели дербито срещу Манчестър Юнайтед насред „Олд Трафорд“ в четвъртия кръг от Премиършип, а Хосеп Гуардиола надви Жозе Моуриньо в тактическия дуел между мениджърите на двата отбора. Дербито на Манчестър дойде рано в началото на сезона и от него не трябва да се правят големи заключения, но и с просто око се видя почеркът, който Гуардиола и Моуриньо се опитаха да наложат.

В началото на февруари от Манчестър Сити обявиха назначението на Хосеп Гуардиола за нов мениджър на отбора, а това предизвика много коментари и анализи. Една от най-важните теми бе дали Гуардиола ще успее да наложи своя стил „тики-така“ и до каква степен ще промени Манчестър Сити, колко бързо ще наложи своите виждания в играта на тима. Имаше много големи съмнения относно това дали стилът на Гуардиола ще бъде успешен за Премиършип, където темпото на игра е много по-интензивно в сравнение с Примера дивисион и Първа Бундеслига, а освен това на Острова се играе и доста по-силов футбол. Към стила на игра на Гуардиола имаше много резерви, а дербито на Манчестър бе първият истински тест за новия мениджър на Манчестър Сити, който до голяма степен трябва да отговори на въпроса дали реформата на Пеп върви в правилната посока.

Гуардиола още през юли започна да осъществява своите планове и да се опитва да налага възгледи и разбирания. Той не привлече толкова скъпи покупки като Златан Ибрахимович, Пол Погба и Хенрих Мхитарян, но взе нужните за неговия начин на игра футболисти, като Лерой Сане, Нолито, Илкай Гюндоган, Клаудио Браво, а липсата на качество в дефанзивен план го принуди да брои много милиони на Евертън за Джон Стоунс. Реформата на Гуардиола започна още по време на подготовката на отбора и преди привличането на новите попълнения. Някои от тях дори все още не са интегрирани в състава, защото Сане доскоро се възстановяваше от контузия, а Гюндоган продължава да бъде извън игра. Раздялата с Джо Харт предизвика голям шум, но Гуардиола се нуждае от либеро, а не от вратар и именно заради това се спря на Клаудио Браво от Барселона. Не случайно Гаел Клиши наскоро се изказа, че ако Гуардиола може, ще пусне 11 полузащитници в състава си. Пеп иска всеки един - от вратаря до централния нападател да може да влиза в ролята на халф, който да обработва топката, да може да я разпределя и да задържа, а всичко това да се случва с голяма сигурност. Това изисква тактиката „тики-така“.

Реформата на Гуардиола е в действие и със сигурност се намира в много ранна фаза. Все пак няма как да подминем нейните първи резултати и то още в дербито на Манчестър.

Гуардиола направи на пух и прах критиците си, че няма да може да наложи своя любим стил на игра и воденият от него отбор няма да може да контролира топката в такъв голям процент от време. През първото полувреме, когато Манчестър Сити доминираше, притежанието на топката бе 70%-30%. Разбира се, Гуардиола ще изисква от своите футболисти да доминират по такъв категоричен начин през всичките 90 минути, а не само 40. Манчестър Сити демонстрира чудесно движение и контрол на топката. Кълбото се разиграваше уверено от Клаудио Браво и защитниците пред него. „Гражданите“ умело използваха цялата ширина на терена, за да имат сигурен контрол върху топката. В това отношение Браво се включи чудесно. Няма как обаче да подминем неуверените намеси на чилийския вратар в края на първото полувреме, които върнаха интригата в срещата. Със сигурност Клаудио ще се нуждае от още време, за да се адаптира по-добре. За тези 40 минути, Гуардиола бе решен да експлодира английския футбол. Пеп направи нещо необикновено. Той се бори срещу природата на английския футбол и спечели. Не, че бе необходимо, но това беше последното доказателство, че Лионел Меси наистина може да го направи и в дъждовната и студена сряда вечер в Стоук. Най-малкото, той би могъл, ако играе в отбор ръководен от Хосеп Гуардиола. Мениджърът на Манчестър Сити показа какво може да се постигне с убеждение и амбиция. Победата в дербито на Манчестър изостря апетита за това, което предстои. Факт е, че със своята тактика Манчестър Сити ограничи Манчестър Юнайтед до едва 39,9% владеене на топката в мач на „Олд Трафорд“. Това е най-малкото притежание на топката в домакински мач на „червените дяволи“ от 2003 година насам. Освен това е едва четвъртият мач в историята на Премиършип, в който Манчестър Юнайтед има притежание на кълбото под 40%. Статистиката е красноречива, че Гуардиола успя в тактическия сблъсък с Моуриньо, въпреки че португалецът е далеч по-опитен от своя съперник, що се отнася до дълбините на английския футбол. Гуардиола стъпи на „Олд Трафорд“ с идеята да контролира мача и по този начин да стигне до победата. През по-голямата част от първото полувреме разликата между двата отбора бе като бездна. През второто полувреме, когато напрежението бе върху Гуардиола, той намери верните оръжия, с които да отговори на атаките на Манчестър Юнайтед. Пеп не се поколеба и извади централния си нападател Келечи Ихеаначо и на негово място в игра пусна Фернандо. По този начин Давид Силва получи още повече сила в халфовата линия и възможност да дирижира още по-умело своите съотборници. Именно Силва изглежда футболистът, върху който Гуардиола оказва най-положително влияние откакто пристигна на „Етихад“. Испанският футболист влезе в ролята на истински диригент от началото на сезона и се представя повече от зашеметяващо. Това бе отбелязано и от националния селекционер на Испания Жулен Лопетеги, който смята, че Гуардиола е подействал „наелектризиращо“ на Силва.

За първи път, откакто клубът премина в ръцете на шейх Мансур и Абу Даби Юнайтед Груп през 2008 година, Манчестър Сити започва да придобива идентичност. Прагматизмът на Роберто Манчини не бе особено обаятелен и въпреки че намеренията на Мануел Пелегрини бяха добри, непоследователността на Манчестър Сити попречи да се прецени напредъкът. Начинът, по който „гражданите“ се представиха на „Олд Трафорд“ бе различен.

Хосеп Гуардиола все още се намира в много ранен етап на промените, които се опитва да осъществи в Манчестър Сити. Реформите са в действие.