Довечера за първи път от 29 години волейболистките на България ще играят финал на голямо състезание от календара на Европейската конфедерация. Нашите със старши треньор Драган Нешич излизат от 20 часа в Анкара срещу третите на света състезателки на Сърбия в спор не само за златото от Европейската лига, но и за виза за директно класиране на Гран При турнира, който е еквивалент на Световната лига, но при мъжете.

За последно женският ни национален отбор е играл финал през 1981 година на Европейското първенство в София. Тогава под ръководството на Васил Симов и с капитан Таня Гогова, българките печелят златото. На шампионатът на Стария континент 20 години по-късно през 2001 година във Варна с Нели Маринова и Тони Зетова стигаме до бронза. Оттогава до ден днешен имаме успехи на Балканиади и други подобни състезания, само по-две значими постижения – второ място на приятелския турнир за Купа Елцин през 2008 година (след 10 победи в последната среща от серията всеки срещу всеки, но не като финал паднахме с 2:3 гейма от световния шампион и домакин Русия) и миналогодишните бронзови отличия от първото издание на Европейската лига. Настоящият ни състав не знае какво е да си финалист, а само четири от 12-те пък имаха опит на 1/2-финал.

Ева Янева и компания накараха специалистите от Европейската волейболна конфедерация да ни определят като „лудата България”, а двучасовият трилър бе изгледат от всички шефове на европейския, българския и турски волейбол. Нашите единствени в последните дни и седмици сътвориха положителна новина в блатото от престъпления, кризи, акции, токови удари и резили. След последователна работа по примера на част от най-големите специалисти в тази сфера Нешич доказа, че не само националите ни могат да постигат победи вдигащи самочувствието ни. Фенове се опитваха да си спомнят от кога не са виждали такъв обрат с хубав край за нас на полето. С изцяло подмладен тим България сега има шансът да се затвърди като волейболна сила и при жените. Янева, Ненова, Страшимира Филипова и другите натрупаха опит и развиха техниката си. Рабаджиева започва да се налага, талантът на Емилия Николова е факт, Елица Василева е интересна и събира опит, а Европейското първенство е догодина. Изпълнявайки целта си – една стъпка нагоре в сравнение с 2009, тимът на Нешич показа, че не е само симпатичен и красив, а заслужава внимание каквото има към селекцията на Силвано Пранди.

Тази година българките имаха четири сблъсъка със Сърбия от груповата фаза на континенталната надпревара, като взеха една победа и то като гостенки. След 9 успеха и 3 поражения в поток А, България взе сладка победа и то над домакина на финалната четворка в Анкара Турция с 3:2 гейма. Нашите можеха да стигнат до чист успех след като поведоха по категоричен начин с 2:0 гейма, но разколебаване в полето позволи на съперничките ни да изравнят за 2:2. В тайбрека опитът на Тони Зетова, разнообразието на Диана Ненова, безстрашието на Страшимира Филипова, правилната позиция на Мария Филипова, подпомогнати от хъса на 19-годишната Добриана Рабаджиева ни помогнаха от пасив при 1:4, 6:12 и 9:13 не само да изравним, но и да обърнем за 15:13 и да хвърлим бомбата на охраняваните трибуни в Анкара.