Словакия отбеляза официалното си завръщане на европейската волейболна сцена след отсъствие от шампионата през 2023 година. Тимът се включи в битките от Евроволей 2026 с амбициозен нов старши треньор и отбор, решен да грабне всеки свой шанс в изключително тежката група А в Модена. Начело на селекцията застана Михал Масни, който осъществи мълниеносен преход от терена към треньорската скамейка и от този сезон пое отговорността за представителния тим на родината си.
За 47-годишния Масни ролята представлява завръщане на позната територия. В кариерата си на разпределител той игра за родината си на Евроволей 2003 и прекара по-голямата част от клубния си път в Полша, където стигна до бронз в Шампионската лига с Ястжембски Венгел през 2014 година, а с националната фланелка триумфира два пъти в Европейската лига (2008 и 2011).
„Огромна чест е да бъда треньор на националния отбор, така че се чувствам наистина страхотно тук. Понякога обаче след загубени мачове е малко по-трудно“, сподели с усмивка Масни.
Пътят му от игралното поле до треньорския пост далеч не е стандартен. Официално той прекрати кариерата си през 2022 година и веднага пое БКС Бидгошч, но дори след това му се наложи инцидентно да облича екипа при кадрови кризи: „Отказах се преди четири години, но имаше няколко мача, в които трябваше да играя, защото моят разпределител имаше проблеми, така че да кажем, че напълно се отказах преди три години. Разбира се, не очаквах за толкова кратко време да стана селекционер на националния отбор. Ако ме бяхте попитали преди 10 години дали след четири години като треньор ще водя националния отбор, със сигурност нямаше да ви повярвам“.
Бившият плеймейкър признава, че перспективата отстрани е напълно различна: „Трудно е за обяснение, защото за мен отстрани има ситуации, които са наистина, наистина лесни за разбиране. Но трябва да разбера дали играчите на терена, за краткото време, с което разполагат, са способни да се справят със ситуацията и да се опитат да разберат това, което аз виждам. Ако успея да го разбера, тогава за мен е малко по-лесно“.
Осмото участие на Словакия на континентални финали е сериозен успех, но специалистът настоява, че това е само началото: „Да кажем, че от май месец направихме голяма крачка. И, разбира се, това е процес, дълъг процес, така че трябва да бъдем търпеливи. Това е първата стъпка и трябва да продължим да работим, но не само с националния отбор, защото националният отбор е за кратък период. Трябва да продължим да работим и в клубовете, и в първенството. Тогава ще бъде по-лесно и ще можем да направим още една голяма стъпка“.
В Модена словаците вече показаха голям потенциал, като затрудниха бронзовия медалист Словения и измъкнаха гейм от световния първенец Италия. Срещу Чехия обаче тимът отстъпи, усещайки умората с по-малко от 24 часа за възстановяване.
„Очаквах, че може да бъде трудно срещу Чехия и нашето представяне да е малко по-слабо от предния ден, защото имам 11 нови момчета в отбора, които никога не са играли на такъв турнир. За тях е наистина трудно да изиграят два поредни мача, особено с толкова малко време за почивка, колкото имахме. Така че донякъде го очаквах, но мачът срещу Италия ни показа на какво сме способни. Срещу Чехия беше реалността. Този мач ни показа къде се намираме“, откровен бе селекционерът.
Шансовете на Словакия за класиране на осминафиналите обаче остават напълно реални, като предстоят решителни двубои срещу Швеция и Гърция.
„Тези два мача са, да кажем, най-важните за нас, защото ако искаме да излезем от групата, трябва да победим. Разбира се, трябва да изчакаме, защото при някои сценарии и една победа може да е достатъчна, но смятам, че трябва да спечелим и двата. Трябва да направим всичко възможно, за да се подготвим. Мисля повече психологически, отколкото физически“, завърши Масни, за когото шампионатът е важен крайъгълен камък в дългосрочното изграждане на боеспособен състав.
Добави ни в предпочитани източници в Google
подкрепя българския спорт
