Край страничната линия в София, където градусът на напрежение на Европейското първенство по волейбол за мъже постепенно се покачва, аржентинският специалист Раул Лозано респектира с тихо и непоколебимо присъствие. На 70-годишна възраст южноамериканецът е най-възрастният селекционер на шампионата. Достатъчно е обаче само да го погледнете по време на прекъсване или край пейката, за да осъзнаете, че годините нямат никакво значение на фона на неговата неизчерпаема енергия, пише CEV.
Бленджини: Причините за загубата са сервисът и посрещането
Треньорският му път във волейбола от най-високо ниво започва едва на 18 години. Повече от пет десетилетия по-късно първоначалната искра продължава да гори със същата сила, а занаятът за него е много повече от обикновена професия – това е мисията на живота му.
„Първото и най-важно нещо е, че обожавам да тренирам. Чувствам огромна страст – вече толкова много години това е работата на целия ми живот. Започнах съвсем млад, на 18, и тази страст остава напълно непокътната“, признава наставникът на украинския тим.
Логично възниква въпросът какво кара специалист със забележителна кариера, водил колоси като Полша, Германия, Иран, Испания и Китай, да поеме едно от най-трудните предизвикателства в съвременния спорт. Отговорът се корени както в непрестанния стремеж към развитие, така и в дълбоката му съпричастност. Аржентинецът застана начело на състава в изключително деликатен момент за украинския волейбол, воден от желанието да даде своя реален принос. За разлика от всички останали водещи отбори в света, волейболистите на Украйна са принудени да прекарват по пет поредни месеца далеч от дома си, местейки се от една временна тренировъчна база в друга.
„Моето зрънце пясък е да помогна на украинската федерация и на украинския волейбол, ако има с какво да дам своя принос“, обяснява треньорът.
Запитан дали неговият път на 70 години е целенасочено послание към света, аржентинецът отрича подобни претенции. Той не обича гръмките фрази и просто следва личните си усещания. Във философията му треньорството на елитно ниво представлява безкрайно учене, при което никога не можеш да овладееш абсолютно всичко, защото играта и хората в нея непрекъснато се променят.
„Един треньор на високо ниво никога не спира да се учи. Винаги има състезател, който се нуждае от корекция, или такъв, който измисля ново решение, а ти трябва да си достатъчно внимателен, за да го внедриш. Независимо дали става въпрос за тактически решения, оползотворяване на креативността на играчите или управление на групата, винаги има нещо ново“, категоричен е Лозано.
След десетилетия практика на различни континенти опитният тактик знае отлично, че лидерството изисква гъвкавост. Управлението на украинския национален тим няма нищо общо с обстановката в Германия, Иран, Китай или Полша, като дори в рамките на една държава различните епохи налагат различен подход, какъвто бе случаят с двата му престоя в Испания. За него ролята на наставника е преди всичко на ориентир и водач, който търси индивидуалния ключ към потенциала на всеки състезател от 14-те различни характера в групата.
„Трябва да знаеш как да се адаптираш и да разбираш какво можеш да извлечеш от всеки от своите играчи, за да ги насочиш към техния максимум. Това, което имам в главата си, може да сработи, но може и да не проработи. Всяка година трябва да се обновявам в начина, по който подхождам към всеки състезател поотделно“, отбелязва той.
Специалистът внимателно разграничава чисто човешкия подход от психологията.
„Би било арогантно да кажа, че се занимавам с психология. Не правя психология. Използвам определени инструменти. Психолозите се справят с кризи и дълбоки страдания, а ние тук не лекуваме подобни проблеми“, подчертава аржентинецът, фокусирайки се върху напрежението, съпътстващо спорта днес.
„Емоцията от даден мач е изключително силна, защото сме на огромна сцена, подкрепени от високи очаквания, а днес социалните мрежи могат да бъдат ужасно жестоки. Трябва да се научиш да водиш играчите точно при тези обстоятелства. Социалните мрежи не съществуваха, когато започнах. Но като треньор моята работа като водач е да помогна на всеки играч да израсне технически, физически и на терена, за да достигне максимума си и да вдигне нивото на целия отбор“, допълва Лозано.
Най-сериозният тест за този колективен дух остава всекидневието на номадския живот, при който селекционерът и момчетата му делят хотелски стаи месеци наред.
„Това е ужасно труден живот. Пет месеца по хотели... ние сме единственият национален отбор в света, който прави това. Два месеца и половина в Словения, два месеца и половина в Талин тази година. Трудно е и трябва да се научим да живеем заедно с това“, признава южноамериканецът.
Въпреки всички препятствия, по време на мачовете от европейското първенство в София Раул Лозано отново е на точното си място – до тъчлинията с треньорската табла в ръка, вперил поглед в следващото разиграване, готов непрекъснато да учи и да напътства.
еfbet - 11 години горд генерален партньор на Българската федерация по волейбол и мъжкия национален отбор
Добави ни в предпочитани източници в Google
подкрепя българския спорт
