Паниирът свърши. Арената е празна. Светлините – угасени. Само останки от конфети и разкъсани плакати напомнят, че последните два месеца в София имаше 15 волейболни мача на световно ниво. А между тях феновете имахме стотици поводи за аплодисменти и освирквания в и извън Арена Армеец.

През април целите, надеждите, мечтите и залозите бяха едни, но през изминалите 60 дни се променяха с часове. След серията от трусове новият ни национален отбор по волейбол за 4-ти път записа най-високото класиране на България в Световна лига – на стъпка от почетната стълбичка, но след видоизмененията и битките извън залата, това е максималното. А имаме и квота за Летните олимпийски игри.

Браво на публиката, която изпрати волейболистите ни с поздрава „Българи, юнаци“, защото те го заслужават. Тъжно е не само за изгубения малък финал и то пак с 2:3 гейма от Куба, тъжно е за сълзите на играчите.

Тъжно е защото капитанът си отива... Владимир Николов изигра последния си мач пред българската публика. След 15 години с националната фланелка, Владо изигра заключителния си двубой у нас. Остават му само срещите под флага с петте олимпийски кръга. Благодарим ти, Капитане! Благодарим за всичко, за точките, за умните думи, да хъса, за болките, за раздаването, за класата...

Снощи, докато се раздаваха медалите, и българската публика имаше повод за радост, защото две от нашите момчета бяха оценени.

След толкова години критики и обиди от трибуните, Тодор Алексиев чу как феновете с радост и гордост скандират името му, а и взе не един, а два индивидуални приза. Да, той може да посреща и е№1 в Световната лига! Да, той може да бележи и отбеляза най-много точки от всичките си колеги в шестте финалиста. Да, той имаше повод и си го заслужи да се усмихне истински и от сърце там на почетната стълбичка преди да получи друг от най-важните подаръци – съпругата му да го дари с второто им дете.

Георги Братоев се превърна в лидер на Левски волей през сезона, а изведнъж се оказа, че трябва да дирижира играта на България. И Жоро за първи път на световен турнир бе на почетната стълбичка след най-добрите от световните доминанти. Той е разпределител №1 в Световната лига, а емоцията, изненадата и скромността му са неподправени.

Честито на Полша – на полето са №1, а извън него – леко арогантни. Но си признавам, че залагам на тях за олимпийската титла, след като най-накрая спечелиха Лигата.

София беше световната волейболна столица, но публиката ни още има какво да научи – кога и кого да аплодира или освирква, как да пълни залата...

Шоуто на волейболното поле в Арена Армеец свърши! Светлините са угасени! Среща – догодина, но няма да е същото...