България се върна във финалите на Световната лига. Волейболистите ни заеха петото място сред най-добрите на планетата. Националите ни са единствените, които усетиха емоцията да победят Русия, а Сборная триумфира със златото и чека за 1 милион долара. Да, само ние бихме тима на мощния Владимир Алекно.

Е, изпуснахме още доста положителни емоции и по-предно класиране, просто ни трябваше нещо малко и щяхме да сразим домакините от Полша в сряда в Гданск, японският съдия Осаму Сакайде да бе по-малко клоун и повече рефер на мача Полша - Аржентина, така или иначе щеше да получи финала на Лигата. Но нека да не бъдем максималисти. Видя се, че имаме отбор, които като се събере и прави чудеса. Припомнихме си майсторските движения на ръката на Владо Николов, над 100-километровия сервис на Матей Казийски, стабилността и яростта на Тодор Алексиев, блокадата като стена на Виктор Йосифов и Теодор Тодоров, самопожертвувателните спасявания на либерото Владислав Иванов и не на последно място точния поглед и пас на Андрей Жеков.

Не винаги тактиката е най-важна, просто волейболистите ни се нуждаят от дразнител и обединяваща цел. Радо Стойчев си го призна, че преди мача с Италия е направил само две тактически сбирки, вместо традиционните три и успяхме. Затвърдихме мнението, че адзурите са ни клиент.

Най-голямата награда пък не са парите от наградния фонд, за момчетата емоцията да ги аплодират 11 хиляди и то небългарски фенове е безценна.

За нас - почитателите на волейбола, още се усеща болката в ръцете - онзи приятен спазъм от стотици ръкопляскания и аплодисменти. Държи ни от победата над Русия с 3:1 във Варна и от петък при 3:0 срещу Италия. Болката в ръцете от аплодисменти, колко е приятна тя. Хайде и на есен отново да я има, когато вече след пълна и неприбързана подготовка да направим скока си на Европейското първенство. Сега националите да отдъхнат, да съберат сили, да се отърсят от умората, защото искаме още, още положителни емоции и още сълзи от радост в очите им, които се опитаха на прикрият.

Пък рано или късно ястребовото око от тениса ще влезе и във волейбола, тогава играта ще е по-точна, няма има ощетявания и неточни отсъждания, ще намалеят подаръците за домакините! Дотогава обаче, ние да си играем нашата игра, да горим на полето, защото можем и майсторски владеем.