Завърши поредното издание на Световната волейболна лига. Победителят този път е Русия. Заслужено. Става дума обаче за друго. И то е най-силно изразено сякаш в големите форуми в този спорт. И с просто око се вижда, че на тези турнири им трябва промяна, изменение още от подхода, мисленето и формулата на дадените състезания. Иначе има вероятност с времето победителят и развитието на целия шампионат, финали или първенство да е ясен още преди старта на самото.

Тази година на финалите на Лигата в Полша отново лъсна „голата истина” на организаторите. Какво ли не се правеше, за да може домакините да се замесят в борбата за челните места. Те, когато имаха отбор за това и сами си го постигаха, ама сега... става само с по другия начин. Да бяха разчертали игрището на половината на Полша, и на половината на съответния съперников тим, едното с размер 3 метра, другото включващо останалото пространство от 18-те метра. В нужния момент за Дружина Полска се отсъждаха не спорни, а безспорни топки. Срещу бразилци и руснаци това не стига, но в напечените и завързани срещи си е достатъчно за победа. А за съжаление главните действащи лица не са играчите, а съдиите. Те пък от своя страна показват нагледно, как може да се програмира живо същество да изпълнява команди като верен робот-помощник. Домакини-домакини, но накарайте и гостите да се почувстват като у дома си. Не да им се помага, само да не им се пречи.

Миналата година на Мондиала в Италия ситуацията бе стигнала до там, че бразилците се нуждаеха от... загуба (!?!), за да продължат уверено и спокойно напред. Пътят на Адзурите пък бе разчистен максимално, но те със своя състав в последните години могат да стигнат до финала само при положение, че започват участието си от него.

Време е във FIVB (Международната волейболна федерация) и CEV (Европейската волейболна конфедерация) да се усетят, че така не става. Или няма да става някога. Защото един ден от турнирите под тяхна егида може и никой да не се интересува. Освен някой начинаещ сценарист на пародии.

Предложенията ми са няколко и те са споделени или обсъдени и с други колеги. Ето ги и тях:

- Финалите на Световната лига да са на неутрален терен (Катар, ОАЕ или други подобни места) – няма да има нужда от домакинско „рамо”

- Системата да предвижда мачове на директна елиминация

- Да се въведе т.нар. „ястребово око” (може и „орлово”, за да няма съвпадение с други спортове) – волейболът е спорт, където това няма да накъса играта повече от хокейната да речем

- Въвеждане на нови технолигии – при допира на топката с игралното поле и влизащите в размерите му линии да се чува звук, удостоверяващ за това къде е паднала тя

- При тупането на топката, където и да е по площадката, тя да оставя следа за няколко секунди, което да показва точното място на съприкосновение между топка и терен

.....другите иновации и креативни решения нека предложат и хората от двете мастити организации.

Разбира се, това са само част от нещата, които могат да се направят за благото на този иначе интелигентен и древен спорт. С някои от тях ще се популяризира играта в по-екзотични страни, с други ще се избегнат дългите спорове за ключови точки и просто ще създадат по-обективни и еднакви условия за всички.

Така че господата Джижонг Вей и Андре Мейер да започнат с реформите, докато не е станало късно.