Благодаря, момчета! Радо, искам още!

Едно голямо „Благодаря” искам да кажа на волейболните ни национали! Момчета, поклон, че сбъднахте, не само своята мечта с 4-години труд, лишения за вас и семействата Ви, че върнахте гордостта от това да си българин на всички почитатели на този спорт, че след като не успяхме да стигнем до Рим и Виена – финалите на Световното`2010 и Евро`2011, сега всички ние можем да кажем „Лондон, здравей!”. България е един от 12-те участника на волейболния турнир на Летните олимпийски игри.

Благодаря лично на: Владимир Николов, Цветан Соколов, Андрей Жеков, Георги Братоев, Матей Казийски, Тодор Алексиев, Николай Пенчев, Валентин Братоев, Теодор Тодоров, Виктор Йосифов, Николай Николов, Теодор Салпаров и другите ни волейболисти в разширения състав!

Благодаря на Радостин Стойчев, Камило Плачи, д-р Динко Захариев, Георги Петров, Найден Найденов, Мирослав Живков, Енцио Брамард, Джан Лука Кастелани, Мартин Еремиев, Александър Върбанов, Иван Контрарио и другите статистици, Георги Събчев, Николай Николов.

Благодаря на държавата и федерацията, че класирането и уникалните емоции от битките за Лондон бяха в българската столица и хиляди станаха свидетели на живо на това незабравимо изживяване.

Снощи на ефира на Дарик радио, благодарихме на Радостин Стойчев с любимата му песен „Черната овца”. Сега искам да му кажа обаче, че искам още . . . такива победи с него. Защото това е първото достигане под негово ръководство на България до целта! След като последните години успехите ни се измъкваха, нямахме медал, сега задачата е изпълнена. Искаме още от успехите, които има селекционерът с Тренто, да бъдат постигнати и с националния ни отбор, и да докаже класата си. Г-н Стойчев, имате харизма, феновете Ви обичат. Нека Вие и инж. Данчо Лазаров се обедините около това, че България е над всичко! Сега не са нужни повече войни, а истинска подготовка на тима ни за срещите под флага на петте олимпийски кръга!

И да си призная, радвам се, че не успяхме да вземем квота от първата квалификация, защото въпреки че щяхме да си спестим десетките драми, нямаше да можем да изживеем онези уникални емоционални моменти като края на мача с Франция!

А на феновете на българския волейбол, на българския национален отбор по волейбол - поклон! Благодаря на всички за споделеното щастие, за наелектризиращата и караща те да настръхнеш емоцията да пеем всички заедно „Мила, родина”.

Благодаря, момчета!