Странно или не за най-успешните треньори във световния и клубен волейбон персонални награди не се дават при спечелването на континенталните клубни и национални турнири. В същото време има по няколко приза за отличилите си играчи. Ако обаче имаше такава треньорска награда българинът Радостин Стойчев със сигурност щеше вече да има поне едн-две такива.

Тази вечер бившият наставник на Славия и Динамо Москва за втори пореден път труимфира с Тренто като №1 в Шампионската лига. Безспорно това е най-успешният български треньор след като стана първенец на света и Европа, спечели още всички възможни трофеи на клубно ниво.

Час след като се радва с играчите си в Лодз след спечелването на Шампионската лига и малко преди да се качи на чартъра за Италия, Стойчев даде интервю за Гонг. Ето акцентите от него:

Това е най-скъпия трофей, кой сме спечелили. Това е и най-изстрадания. Беше нужно себераздаване, за да стигнем до тук. Не беше само тактика, мислене, труд и тренировка, а и още нещо. Това най-важната ни морална победа!

Имам много още място да падя медалите си. Имам и много още глад за отличия! В никакъв случай не са ми достатъчни тези. Не искам да спрем до тук. Напротив – мотивир ме да измислям неща и работа по нов начин. Знам, че в момента, в които останем на същото ниво, някои ще заеме мястото ни. Не са ми достатъчни вече спечелените медали, искам още!

Чувстваме се прекрасно, но това бе една много изстрадана за нас победа. В много тежки условия доидохме да играем тези финали. Тази победа е поредно доказателство за мен не само за физическите, но и моралните качества на играчите ми. Щастливи сме. Победи колектива.

На хартия резултата на финала изглежда лесен, но не бе така. Не позволихме на Динамо да играе играта си, а той може да победи всеки един клуб в света.

Нямам проблеми с мотивацията на отбора. След всяка победа започвам да мисля за следващата. Знам, че всяко едно отпускане ще даде възможност на много други също кадърни и работещи желаещи да заемат мястото ни.

Нищо в живота ни не се променя, нищо не е станало по-специално. Днес сме победител ние, а за да бъдем победители и утре, трябва да продължим да работим още повече.

От гледна точка на това, че играхме срещи бившия ми отбор, нямах по-различно отношение. Всеки финал е еднакво важен за нас. По време на мач няма време за сантименти, а много адреналин. Бе удоволствие за мен да играя срещу Теди и момчета, които съм тренирал.

Избор на журналистите е, че сега за първи път нямаше български волейболист сред носителите на индивидуалните награди. Бяхме свикнали Матей да е MVP, но тази година я присъдеха на заслужилият Османи Хуанторена. Останалите българин не бяха по-малко достойни, но в колективните спортове тази призове имат по-малко значение. Матей не се е почувствал зле, че не е най-добрият волейболист на финалната четворка, той даде всичко за отбора. Взе да му става навик пък да вдига като капитан купите ни.

Няма да празнуваме в Полша защото се качваме на самолета да се върнем веднага в Италия. За празненствата ще се погрижи ръководството ни. Ще празнавеме с тях, града и феновете, но не знам кога и как.

Ще ни бъде много трудно на финала за титлата в Италия срещу Владимир Николов и Кунео защото е само една среща и губим предимството си от редовния сезон. Ще срещнем един много силен отбор. Плюс това ще бъде и много подготвен съперник с много по-различна програма. Имат много опитни играчи, но не отиваме да се предадем. Първи ще се възстановим и подготвим. Ще дадем всичко от себе си за победата.