Tреньорът на женския ни национален отбор по волейбол и на Марица Иван Петков гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. В края на миналия месец представителният ни тим спечели Чалъндж турнира в Перу и си гарантира място сред най-добрите 16 отбора, които ще участват в Лигата на нациите догодина.

С основен принос е именно Петков, който пое отбора едва преди няколко месеца. Преди това той натрупа опит начело на националния ни тим до 20 години и на Марица, като изведе пловдивския отбор до четири шампионски титли и четири купи на страната.

- Здравейте, г-н Петков! Отминаха емоциите от участието на женския ни национален отбор в Златната лига. Кое се оказа решаващо за успеха на момичетата и, разбира се, на вас като треньор?

- При момичетата имаше дух, амбиция, желание за доказване. Сами знаете, че е доста различен състав от този, с който играхме в годините преди това. Наложи се на няколко от момичетата да бъдат водещи фигури. Това само по себе си ги амбицира да се докажат чрез този шанс, който им се даде. Определено за мен водеща бе амбицията и загърбването на личните интереси за сметка на националните. Това е нещо, което ние като екип търсим и доста наблягаме в отношението един към друг между треньори и състезатели. Идеята е когато играеш за националния отбор, наистина да го правиш за тима, а не за себе си. Аз лично като треньор много държа на колектива. Всеки един да бъде за общата цел. Те успяха да го направят и във всеки един мач. Държаха се като много силен отбор, в който всеки е готов да се жертва в името на успеха, наред с добрите им изяви като индивидуалности. Имахме доста тежки моменти. Всеки един мач за нас беше меко казано финал. Особено в групите на Златната лига се борихме да не загубим гейм и то в ситуация със странични фактори, които бяха срещу нас – пътувания, съдиите в Азербайджан, където спечелихме един много важен гейм, който се оказа решаващ за нашето класиране на Файнъл Фор. А Азербайджан беше много силен противник. Може би тези мачове ни калиха за финалните фази. Изиграхме ги със самочувствие и увереност, че категорично ще спечелим и бяхме сигурни в успеха. Беше много трудно, особено в Лима. Вече настъпи и физическата умора, но пък излязоха морално-волевите качества. Просто бяха страхотни!

- Защо беше важно да спечелим Златната лига? Какво донесе този успех на вас и на момичетата?

- Първата ни цел беше да се класираме за Файнъл Фор. Да добием самочувствие на отбор и на състезателки. Всеки един ден да си доказваме, че това, което правим е правилно. Аз определено вярвам в тях, щом работим заедно. Исках и те като състезателки да повярват, че това, което правим наистина е правилното. Да си доказваме един на друг, че пътят, по който ще вървим, наистина ще бъде труден, но е правилен.

- В края на месец септември женският ни национален отбор ще участва на световното първенство в Япония. Там нашият състав е в група с отборите на Италия, Куба, Турция, Китай и Канада. Каква е програмата за подготовката на тима за този голям шампионат, на който очакванията ще бъдат доста по-големи от вас и момичетата?

- Очакванията наистина трябва да бъдат големи. Ако нямаш очаквания и амбиции, си за никъде и си тръгнал в грешна посока. Ще ме радва, ако хората очакват нещо от нас. Наистина трябва да бъдем в по-голяма степен реалисти, но очакванията трябва да ни мотивират за по-добра работа и да ни амбицират за резултати. Подготовката започва на 17-и този месец. Първите две седмици ще бъдем в София, а след това ще бъдем на двуседмичен лагер, като ще завършим цикъла с три контроли срещу Белгия. След това имаме планувани контроли с Азербайджан, които ще дойдат за седмица в България, след това очакваме тима на Русия, имаме пътуване и до Сърбия за две контроли. Заминаваме десет дни по-рано за Япония, където имаме два планирани мача с отбора на Доминикана, а на 29-и стартираме световното първенство.

- Ще видим ли в състава най-добрата ни волейболистка Елица Василева? Разговарял ли сте с нея? Какво е нейното мнение? Направи хубаво впечатление, че след като спечелихте финала в Лима, тя написа във фейсбук, че България се върна там, където ѝ е мястото.

- Даже тръпки ме побиват… Ние с Елица се чуваме редовно. Елица е състезател, който доста е дал на българския национален отбор, иска да даде и прави жертви за тима. Говорихме с нея как върви нейното възстановяване. Проблемът е, че нещата трябва да вървят бавно, за да се оправи и за в бъдеще да разчитаме на нея, да продължи успешната си кариера. Нещата трябва да бъдат много добре прецизирани и дозирани. Тя работи със страхотни специалисти, които са изготвили програма, която трябва да следва. Но тази програма зависи от това как реагира нейното рамо. Тя ще бъде включена в състава на националния отбор. Много разчитам и много се надявам всичко да е ОК, но по никакъв начин няма да жертваме или да поставяме под въпрос нейното възстановяване за сметка на националния отбор. В представителния ни тим трябва да играят най-подготвените и тези, които са готови да се състезават. Тя определено е готова. Ако зависи от нея, влиза и още днес ще играе, но всичко трябва да бъде дозирано и преценено. Аз лично се надявам и вярвам, че тя ще пътува с нас. До каква степен ще бъде подготвена, чисто процентно, не мога да знам, но вярвам, че ще даде своя принос за доброто представяне на националния отбор.

- Каква цел сте си поставили за световното първенство? На кое място трябва да се класира България, за да сте удовлетворен?

- За мен лично като треньор е важен всеки следващ мач. Наистина в едно дълго първенство като световното нещата трябва да бъдат и планувани и премислени. За нас е важен първият мач, след това вторият, третият, да излезем от групата… Имаме поставена задача осмо място.

- Реална ли е тя?

- За мен е важно да създадем конкуренция. Така се аргументирах и пред самите състезателки. Без да дадем шанс на нови лица, на момичета, които по-малко са взимали участие и са имали второстепенна роля в отбора, без да им дадем шанс да бъдат водещи, ние не можем да създадем конкуренция. Въпросът е, че трябваше да създаваме такава конкуренция в момент, в който трябваше да побеждаваме във всеки един мач. Общо взето всички, които взеха участие, се справиха по начин, който ни дава увереност, че пътят е правилен и с добра работа през тези два месеца и половина може да достигнем ниво, което да ни даде шанс да влезем в осмицата и дори за нещо повече.

- Нали на световното първенство в Япония ще вземете в екипа си лекар и физиотерапевт, за да не се повтаря онзи срам от европейското в Азербайджан?

- Аз имам такъв казус – кой от двамата да взема.

- Трудно ли се работи с женския отбор? Питам ви, защото сте треньор и на доминанта в родното ни първенство Марица Пловдив.

- Може би не питате правилния човек, тъй като аз не мога да направя сравнението между мъжки и женски, защото не съм работил с мъжки тим. Да, бил съм състезател, но… Предполагам, че и двата типа работа имат своите специфики. И е трудно, и е лесно.

- Какво трябва да направи един треньор, за да владее съблекалнята?

- За мен най-важното нещо е треньорът да бъде искрен към самите състезателки. Това, което чувстваш и мислиш, да го казваш директно пред тях. Да изразяваш позиция, която после можеш да защитиш.

- Защо решихте да станете национален треньор? Липсва ви работа или…

- Не, не мога да кажа, че ми липсва работа. Не знам, така го почувствах. Предишния път други хора ми издигнаха кандидатурата, но тогава по-скоро не бях подготвен за това нещо чисто психологически, а 100% и спортно-технически. Оттогава са минали две години, нормално е да съм израснал като треньор. Имах вътрешното убеждение, че искам да бъда национален селекционер. Колко ще помогна – не мога да си правя тези оценки. Не изразявам тезата, че мога да имам знания, които да помогнат на националния отбор. Не, просто почувствах, че е дошъл моментът. А дали съм бил прав – времето ще покаже.

- Преминаваме към отбора, с който постигнахте успехи в България в последните четири години – Марица. Кое се оказа решаващо, за да успее този проект и да не е еднодневка?

- Въпросът е, че никога тук не се е работило на парче, откакто президентът зае своето място. Винаги сме имали план, който не е бил за една-две години напред, а за поне четири години, в които трябва да изпълним определени задачи.

- Президент на Марица е Илия Динков – какво ви каза той на първия разговор?

- Тези думи никога няма да ги забравя – докъде си готов да стигнеш? Беше преди осем-девет години и като един млад треньор казах: "До най-високото". А той ми отвърна: "Чакай, чакай, помисли си и ми отговори." Когато човек се замисли върху тези думи, може да си направи доста анализи и да отговори по малко по-различен начин. Но първичното като по-млад човек е да каже друго. Имали сме много тежки моменти с неуспехи, но той винаги е държал на нас, никога не е взимал импулсивни решения и не е бил краен в решенията си. Наскоро разговарях с мой близък човек, който работи в клуба от много години. Той е на 70 години и ми каза: "Аз съм малко отстрани, но в нашия клуб, когато треньорите или състезателите кажат „"А", президентът никога не казва, че не може, а винаги казва "Б"." А това е много важно. За него като президент нашето мнение като специалисти е правилното. Имаме амбицията, че това, което правим е правилното, а той трябва да се опита да ни подсигури нужните условия и да удовлетвори нашите желания, за да си изпълним целите. В годините показахме, че това, което сме искали, е било правилно до някаква степен. Не казвам, че не е имало грешки, но е вярно клишето, че който не работи, той не греши.

- Шампионска лига включваше ли се във вашите планове тогава?

- Специално за миналата година – не. Изненадахме не само Европа, но и себе си. Ако трябва да бъда честен, знаех, че отборът на Енисей, е преодолим. Нашият тим беше много скоро събран, с ерудирани състезателки. Въпросът беше дали и те ще повярват в нашите идеите, малко по-различни от това, което те са правили досега. Знаех, че рано или късно това ще се случи, но въпросът бе дали точно в този ранен момент ще можем да си изпълним задачите, най-вече да повярваме и да бъдем здрав колектив. И успяхме! Можеше още в Пловдив да решим голяма част от нашите задачи…

- Тази година Марица започва директно в групите на Шампионска лига – има ли сили отборът да излезе от тях?

- Труден въпрос. Нашата цел винаги е била да гоним максималното, но наистина да излезеш от групите на Шампионска лига е доста висока цел. Но ще се борим! Първо трябва да направим добра селекция.

- Ще има ли изненади?

- На този етап изненадите са по-скоро неприятни за клуба заради напускащи хора, като разпределителката Лора Китипова. Очертава се това да направи и Нася Димитрова. Но това е животът – в спорта е двустранно, идващи и заминаващи. Въпросът е ние как ще си изиграем картите не само спортно-технически, а като клуб.

- Какво може да ви разочарова и какво може да ви направи щастлив?

- Може да ме разочарова неуспехът, кара те да се замислиш дали работиш правилно, дали си поел в правилната посока. Винаги сме си поставяли една цел – когато имаме неуспех, да бъдем трезво мислещи и един друг да се подтикваме, да не даваме плод на негативни мисли. Винаги да знаем, че дори и понякога да не успяваме, пътят е правилен. В спорта винаги победите вървят наравно със загубите. Тези неща не трябва да ни демотивират, а напротив – да ни мотивират и да не ни отклоняват от поетата линия. За мой късмет работя и в националния отбор, и в Марица с хора, на които много вярвам. Имам убеждението и знам, че един треньор без екип е просто никой. Това, което правим не е благодарение само на отбора, на треньора или на президента, а на всички хора, които работим за тази идея. Хората, с които работя наистина са страхотни! Взаимно се настройваме, че загубите не трябва да ни демотивират. Щастлив ме прави да видя състезателките удовлетворени от постигнатото. Особено сега през лятото и единия, и другия финал как го изживяха момичетата… Колко малко му трябва на човек да бъде щастлив! Това "малко", този час и половина по време на мача, е една частица от свършеното като работа. Състезателките лесно се разочароват и наистина трябва да ги мотивирам по различен начин. В момента, в който нещо не се получава, бързо губят вяра в себе си и в това, което правят. Затова спечелването на Златната лига по-скоро е по-важно за вярата един към друг. Да видиш състезателя си много щастлив е чувство, което трудно може да се опише.

- Желая ви успехи в Япония и по-малко проблеми.

- Ще дадем всичко от себе си. Целта ни наистина е нашият отбор да зарадва нацията! Знам, че в България хората много се интересуват от волейбол, това е любимият ни спорт. Успехите правят хората щастливи, а неуспехите ги пращат в другата крайност. Апелирам за много силна подкрепа към момичетата! Те го заслужават. Сигурен съм, че ще дадат всичко от себе си да не разочароват българските привърженици.