Пред Гонг тази сутрин на път за Тренто от Катаня, след като вдигна приз за 10-ти пореден път и извоюва единствения липсващ до сега трофей във витрината на тима - Суперкупата на Италия, Радостин Стойчев сподели: “Това, че сме спечелили всичко не ни променя. Оставаме стъпили на земята и амбицирани за следващи успехи“.

Ето част от интервюта на Стойчев пред Гонг:

Наистина това беше последната купа, която липсваше в историята на нашия клуб. Затова сме щастливи, че успяхме да я спечелим. Очаквано мачът беше тежък срещу силен противник. Още повече предвид моментното състояние на моя отбор, защото играем страшно много мачове и много пътуваме, нямаме толкова време за тренировки. Затова мачът беше и доста изнервящ. След първите два гейма, в които играхме добре и контролирахме играта, в третия допуснахме обрат в мача след добра тяхна игра и серия на Никола Гръбич. Доволен съм, че в четвъртия гейм отборът ми влезе абсолютно спокоен и решителен за победата, успяхме да подобрим играта си на блок, защита и атака, а това беше достатъчно за един спокоен гейм, решително за победата.

- Повече интрига имаше и защото от другата страна на мрежата имаше ваши бивши играчи, а и в щаба на Кунео бе помощникът Ви в националния отбор на България Камило Плачи.

Така е. И Гръбич, и Висото, които са основни волейболисти на Кунео, са наши бивши играчи. И двамата играха много добре в мача. С Камило цяло лято делихме една стая и се познаваме много добре и през цялото време мачът беше една тактическа гонитба, игра и надиграване - той въртеше тяхното нареждане, аз нашето. Той знаем начинът по който разсъждавам аз, аз пък знам, че той знае какво ще направя, затова търсих да направя нещо друго. Беше интересно и много стимулиращо да водя мач срещу Камило.

- Суперкупата на Италия беше единственият трофей, който Ви липсваше част от останалите вече ги вдигате по два или три пъти. Какъв приз трябва да се измисли, който Вие нямате?

Още вчера след мача на вечерята играчите се шегуваха за това как от утре трябва да отидем да тренираме още, всички се смееха колко трябва да подобряваме играта си. Беше забавно защото групата от играчи, които имаме е невероятна като хора. На никой не липсва амбиция или мотивация за следващи успехи и победи. Фактът, че сме спечелили всички за толкова кратък период от време, въобще не ни променя! Нито като философия, нито като хора. Всички са много земни и здраво стъпили на земята, и от утрешния ден продължаваме гонитбата на следващите три купи, които ни предстоят тази година.

- Цветан Соколов бе в групата, но не влезе в игра. Как е той след като счупи пръст на ръката си?

Възстановява се, но не е напълно. Няма опасност и травмата му не може да се усложни. Трябва да уважаваме болката, която изпитва защото при всяко докосване на топката още го били силно. Според мен още в следващия мач ще може да вземе участие. Играе със специална шина на ръката си, за го предпазва от ударите. Неговото възстановяване върви добре и особено след паузата през ноември много ще разчитам на него защото Ян Щокр ще бъде с националния си отбор, а Цецо ще има време да се подготви добре и ще трябва да изнася важни мачове.