Малко след като вдигна шампионската купа и полетя във въздуха от ръцете на своите волейболисти, треньорът на ЦСКА Александър Попов съвсем трезво и спокойно сподели, че с начина на работа през последните години, освен резултати, се опитва да дава пример как се прави и как се стига до успеха.

Ето и коментара му:

„От средата на сезона се видя, че сме доста по-класен отбор от българските ни претенденти. Това ни задължаваше да играем не винаги само с настроените, че не само 3:0, а и добрата игра е атестат за добрата ни работа. Подготвяхме се за този момент, в който станахме шампиони. В спорта никога не може да си сигурен за резултата в която и да е среща.

Поздравления за всички наши конкуренти в Суперлигата. В тази тежка финансова ситуация волейболът е жив. Играе се на прилично ниво, но малко по-слабо от предишните години, но това дава възможности за изпробване на нови състезатели. Българският път за развитие е пробването на нови и млади волейболисти в титулярните шестици на водещите ни клубове.

Може би заради напрежението третият мач бе най-оспорван. Ние сме опитният отбор, но всеки човек си има сърце и имаше напрежение при нас.

Съвместявайки много длъжности в ЦСКА, съм абсолютно в кухнята на целия процес и мога да кажа, че това бе една много спокойна година за нас благодарение на собственика ни, който ни позволи да имаме такава селекция. През цялата година, имайки много трудности, не съм си позволил и не съм имал повод да повиша тон! Това е гаранция за спокойната атмосфера в клуба ни като цяло, всички направления и участия. Освен спортното напрежение нямаше никакви нужди от дисциплини, строяване и т.н. Това трябва да е показателно за нас, че в една спокойна атмосфера трябва да се гради волейбол.

Животът е такъв, че през 2008-ма станахме шампиони в Бургас, а сега в Самоков. Искахме и миналата година, искаме и догодина да имаме по-силен отбор. Разговорите вървят натам, сигурен съм, че начертаният преди няколко години път с идването на Георги Георгиев, го изпълняваме и уверено вървим по него. Правим го напук на много хора, които в тази малка България не знам защо са така негативни и всяват напрежение. Тази година ни вгорчиха живота други, а не ние!

Ден след ден сме в залата. Не става въпрос за усмивки и проява на емоция като шампион, а за това хората да разбират малко повече от кухнята. Независимо дали сме шампиони или не – работата в клуба е една и съща. Ние вървим по един начин, с едно възпитание, с един начин на работа пред годините. Изключителна роля за доразвиването на този модел е привличането на опитните ни състезатели и това дава резултати. Иванов, Стефанов и Пеев с тази вътрешна интелигентност, са хора, които са дали много на волейбола и въпреки това останали хора, а това означава много за мен лично. В ежедневието не само с играта си те с примера си, аз и моите колеги, се опитваме да дадем един малко по-различен ракурс на спортното общуване в България.”