Архитектите на успеха на Марица

Марица Пловдив постигна нещо голямо не само за своя град, но и за българския волейбол. Класирането за груповата фаза на Шампионската лига изстреля първия отбора, а и целия клуба в друго измерение. Малко хора обаче си спомнят началото. А то е свързано с много трудности, с борба за оцеляване, с мрачни и студени зали, които обаче се превръщат в уютен дом на търсещия мястото си клуб. Треньорът на Марица Иван Петков си спомня добре тези години. Началото за него е в зала „Строител“. Там той тренира отбора между 2004 и 2008 година, когато всеки нов месец е изпитание.

Години, в които не виждаш светлина. Години, в които работиш, за да се учиш, вкарваш амбиция, любов, но някак си не се виждаше светлина. Но пак се потвърди максимата, че няма невъзнаграден труд. Би трябвало аз да съм доволен от това, което се постигна и в личен план, и като развитие на клуба. По-истинското е, че най-доброто престои. Миналото си е минало, трябва да живеем с настоящето и да планираме бъдещето.

Може би енергия ми даваше, че работя с млади хора, които искат да се развиват и може би и те не са виждали перспектива. Да ги убедиш, че това е правилното, да ги убедиш, че няма невъзнаграден труд, да ги накараш да се хвърлят да работят. Определено тези, които повярваха и се хвърлиха до някаква степен се реализираха и са доволни  от това, което се постигнали.

Никога не трябва да забравяш откъде си тръгнал, трябва винаги да се припомняш. Никой не е казал, че няма пак да се върнеш тук. Затова трябва да не забравяш.

Със зала „Строител“ е свързан и пътят на Борис Халачев като ръководител във волейбола. През 2007 година настоящият мениджър на Марица живее със семейството си в Англия и се прибира в България за няколко месеца. Играейки баскетбол до залата се случва и срещата с Иван Петков, с когото години преди това тренират заедно волейбол. Сега той си задава въпросът какво щеше да стане, ако я нямаше тази зала.

Най-вероятно нямаше да имам нищо общо с волейбола. Винаги съм харесвал играта и не съм изпускал мач на националния отбор. Истината е, че ако не се бяхме срещнали случайно през залата, най-вероятно нямаше да стоя пред камерата и да говоря за Марица. Най-вероятно щях да се занимавам с нещо друго.

Раздялата със зала „Строител“ идва през 2008 година Съоръжението е запечатано заради неразбирателство между община Пловдив и частна фирма.

Спряхме с автобуса и залата беше запечатана и никой не ти казва защо как. 

Моментът беше много неприятен, защото седмица-две по-късно те трябваше да започнат подготовка и не знаеха къде ще могат да тренират. 16:25

След това на няколко пъти съм водил разговор с Метални конструкции. Искаха ни наем от 19 хиляди лева на месец плюс консумативи. Ако не съм в грешка, и ако съм няма да много голяма, това ни беше целият бюджет на месец.

В следващите 3 сезона първият отбор играе мачове си в тренировъчната зала до стадион „Локомотив“ в парк „Лаута“. Клубът вече е управляван от Атанас Даскалов. В него като вицепрезидент влиза и Илия Динков, който по-късно го заменя като президент. Сега от онази зала е останала само фасадата. Марица превръща  съоръжението в дом за своята школа.

Първоначално идеята на ръководителите беше да развиваме школа и така направихме. През годините сме допускали грешки, но като цяло школата работи добре. От тази година имаме много нови специалистите. В това число имаме и нов директор. Надяваме се все повече кадри да попадат в първия отбор, но това отнема време.

В годините Марица доказва, че не всичко става с много пари. Доказателство е терафлекса в тренировъчната зала. На точно тази настилка се играят срещите на олимпиадата в Лондон през 2012 година. С няколко телефонни разговора и преговори след края на игрите Марица успява да я купи за едва 14 хиляди евро – около 6 пъти по-малко от пазарната цена.

Определено финансовата част не е за подценяване, но малко по-вежно е да имаш и желание да го направиш. Ние сме постигнали неща не само с пари. Има много хора, които са готови да помогнат, стига да ги убедиш в това, което правиш и да ги накараш да се чувства малко по-специални. Голяма част от нещата не са свързани финансово. Не знам как е в другите градове, но в Пловдив хората помагат.

Тук години наред първият отбор и момичетата от школата са почти всеки ден заедно и младите виждат примера пред очите си. Постепенно Марица се превръща в семейство. Пример затова са легендата Цеца Тенева, която е треньор в школата, настоящият капитан на тима Радосвета Тенева и дъщеря и Маги, която тренира в академията. 

Всички, които работят в клуба, не го правят насила. Това има голям принос за успехите на нашия клуб. Никой не идва тук само, за да си вземе заплатата. Всеки изпитва допълнително чувство. Може би много хора ще ми се смеят. Това е, което аз виждам.

Продължавайки да се развива като клуб, Марица среща необходимост да смени обстановката що се отнася до първия отбор. Единствена възможност тогава е зала „Олимпиада“, която дълги години преди това е неизползваема.

ХАЛАЧЕВ: Нямаше къде да отидем да играем. Говорихме с хората, които я стопанисват и ние сме им благодарни, защото те показват уважение към нашия клуб. Все пак тук има седящи места, не е като на Лаута всичко пригодено. Залата е доста по-голяма, няма смесване на потоците, а там състезатели, зрители и съдии влизаха от една врата. Тогава ни се струваше, че разликата е много голяма. Сега, предвид това, че играем в залата на Университета и Колодрума, предвид че сме ходили и в много други държави, тази зала е мъничка спрямо останалите. Но тогава тя си изигра своята роля.

ИВАН ПЕТКОВ: Когато се преместихме тук, бяхме на по-различно ниво като организация и амбиции, реални амбиции. А и тук ни е първият трофей. Марица слечели Купата на България. Тази зала ми навява доста приятни спомени, свързани с трофея.

Определено всички взеха насериозно нашия проект. Не случайно се преместихме тук, защото интересът към нас стана по-голям. Повече хора започнаха да гледат нашите мачове, сформира се ин фенклуб, което също е етап от нашето развитие. Започнахме да привличаме състезателки, които не са от нашата школа, за да вдигаме нивото на отбора.

Вече четвърти сезон Марица играе домакинските си мачове от женското първенство в залата на „Пловдивския университет“. За момента съоръжението предлага условия, които отговарят на нивото, достигнато от клуба.

Водихме много дълги преговори. Стигна се до решение и от 2014-2015 година си играем домакинските мачове в залата на Университета. Там играхме и в европейските турнири. Една прекрасна нова зала. Но сега като минаваме през залите аналогично си правим равносметка и за развитието на нашия клуб. Как си започнал на Лаута, след това тя ти идва тясна, интересът става все по-голям.

През целия този път на трудности, амбиция, воля и мечти Марица продължава да преследва все по-високи цели. За да достигне през тази година до най-големите. Треньорът Иван Петков и момичетата му обаче не летят в облаците, защото в клуба има едно желязно правило – винаги има утре.

Да много дълъг път, път който, колко години станаха – 7, се опитваме да стигнем до това ниво. В крайна сметка успехме. Трудното предстои, истинското предстои, там където трябва да се задържиш. За жалост в живота винаги има утре и усилията, които човек влага... в един момент изпитваш по-малко удовлетворение. Знаеш, че утре трябва да се трудиш дори повече, за да надграждаш. Да, това чувство ни е познато. Усилията продължават. 

Вижте още за това кои са архитектите на големия успех на маричанки в материала, излъчен в предаването "Златният гейм" по DIEMA SPORT.

Свързани материали

  • Марица с исторически приз за №1 в Пловдив Марица с исторически приз за №1 в Пловдив
  • vesti.bg vesti.bg
профилна снимка

*Коментирай конкретната статия и използвай кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание!

 
ВК Марица

БГ Волейбол