След няколко години в забрава Георги Чолов отново проговори. Гонг го срещна в Торино на мило тържества на местния волейболен клуб, който самият той през 1971 – 1973 година е вкарал от Б в елитната А група.

Георги Чолов бе доста познато име преди години, но си остава е заслужил майстор на спорта и заслужил треньор на България. Той е дал над 50 години от живота си на спорта, като е първият българин, работил и развивал волейбола в Италия. Чолов е и откривателят на Силвано Пранди, първо му е треньор, приятел и след това колега. Преди време Чолов бе треньор и мениджър на Левски и Марек, но в последствие бе изгонен от волейболното движение.

Сега Георги Чолов в отлично състояние на духа и тялото се радваше с бивши колеги и възпитаници в Торино. А пред Гонг пожела да позира с определения от него като „най-красив волейболист в Италия през 80-те години” Ла Франко. Играчът, който е в Топ 6 на най-добрите играчи преди 30 години пък бързо му припомни една случка: Пред медиите преди време Ла Франко се е „оплакал”, че Чолов го е удрял, ама много силно след негова грешка. Италианецът дори нагледно демонстрира как.

Ето от части какво разказа пред Гонг Георги Чолов с присъщото си чувство за хумор:

Както виждате съм добре на тази прекрасна вечер в Торино, на която са събрани трима българи, поставили началото на волейбола в града. Такава мила среща трудно може да бъде описана. Тук има хора, с които не сме се виждали от преди 40 години.

Както каза в България преди време вече покойният мениджър на ВК Торино, който през далечната 1970 година сключи първи професионален договор с мен: „Ти посади градината, други ще берат плодовете, но ние винаги ще си спомняме за теб!”. Радвам се, хората в Торино и в Италия ни ценят.

Историята е следната: Аз пристигнах в Торино за сезон 1970/1971 и като играещ треньор вкарвам отбора от Б в А група. Следващата година играем в елита и след мен идва Каров, като става шампион на Италия. След това през 1980 година се включва и Златанов до 1982-ра. В този клуб има наситено българско присъствие и може да се каже, че даже треньорът Силвано Пранди за мен вече не е италианец, а българин. Своето образование като треньор, а и като човек е по източен тип и го приемам за половин българин. През 1971 година заедно с него си пържехме луканката тук, защото живеехме заедно. Винаги ще помни тези моменти и затова когато ме питаха дали ще бъде добър за селекционер на България, отговорих, че ако му се даде възможност, а за сега май му се дава такава от федерацията, той ще постигне резултати.

От сърце желая на националите ни на това Световно да постигнат нещо по-сериозно. Искам да кажа, че това първенство е много силно, играе се в Италия, а тя е потенциален кандидат за титла. Плюс това като прибавим съставите на Куба, Бразилия, Русия, Сърбия и някои изненади в бъдеще, това е труден Мондиал, който трудно може да се прогнозира.

Аз не съм се крил! Интересувам се от волейбол, защото съм бил 50 години в него, създал съм много поколения волейболисти, отбори, мъже, жени. Целият ми живот е волейбол!

Има много играчи, които са ме забравили, но има и такива, които ме помнят. Повече обаче ме помнят в Италия, от колкото в България!

Сега обаче се занимавам с тенис като приех една авантюра и ново предизвикателство. Готвя и съм мениджър на една италианка, дирижирам целият тренировъчен процес. С нея специално работи и треньорът на Надал до 16 години. Той е прекрасен човек, много отзивчив, готов да сподели всичко с всеки. Доста неща виждам в начина му на работа, които ми харесват. И така през зимата съм в Палма де Майорка! Жив съм, здрав съм, живея добре! Чувствам се добре, нека да бъда така и в бъдеще.

Новините от Световното по волейбол от Италия четете със съдействието на bwin.