Волейболистите са хора, които впечатляват с душа и сърце. Имат някаква харизма, която не винаги може да се открие в други спортисти.

Българската волейболна история има герои и то много. Разговорът с легендите е несравним, весел и изпълнен със спомени. Винаги има с какво да те впечатлят. Има и хора, към които обаче изпитвам твърде голямо уважение. С някои от тях ми е трудно да говоря, просто ценя и съм твърде респектирана от успехите им.

Тодор Симов е един от тях. Достатъчно ми е го видя в залата или някъде другаде, да се поздравим. Той винаги ми помахва с ръка и се усмихва. Уважавам него и съотборниците му твърде много и рядко се престрашавам да им отнема част от времето.

Вълнуваща бе срещата с големите имена от близкото и далечно минало по обед в Музея на спорта. Десетки волейболисти на достолепна възраст, но с енергия в пъти повече от днешните мъже в разцвета на силите си, уважиха тържеството по случай 80-годишния юбилей на Тошара.

Избираният за разпределител №1 в света дари първия медал на родината ни в колективните спортове на Музея. Отличията – бронз от Световното първенство в Прага през 1949 година и бронза от Москва`52, всеки може вече да види. Симов остави в съкровищницата и програмата за паметния мач България - СССР на Националния стадион през април 1954 година за 53-тата сесия на МОК в София, след който волейболът влиза в олимпийското семейство. Тогава българите бият руснаците, които до момента са имали 100 победи от 100 мача. Тошара и компания водени от Георги Кръстев стигат до 3:2 гейма пред 25 000 зрители.

В замяна Тодор Симов получи пореден медал – за олимпийски заслуги от БОК. Връчи му го председателят на БОК Стефка Костадинова. След скъпия часовник от Данчо Лазаров, легендата получи и почетен плакет на БФВ. Грамотите, писмата, цветята, подаръците и поздравленията бяха много.

Част от приятелите, съотборниците и играчите (дори негови избраници в националния на олимпийския турнир в Мюнхен'72) на Тодор Симов лично го поздравиха. Сред тях микрофона взеха президентът на България от 1997 до 2002 година Петър Стоянов, Иван Славков, Цвятко Барчовски, Митко Димитров, Петър Междуречки, Григор Христов, Димитър Каров и много други. Въпреки че в кариерата на Симов има две тома в България – ЦСКА и Миньор Перник, той получи грамота от Левски. Стоян Хранов му пожела „да възстанови ЦСКА, за да има Левски достоен съперник”. В Музея дойде и футболната легенда Димитър Якимов.

Поздравления имаше и за съпругата на Тошара – Свобода, с която вече 50 години са заедно. Едно от определенията за Симов е „архитектът на волейбола”. Днес си спомних, че преди години ми разказаха как на мач у нас, за да спаси противникова атака е направил 5-метров плонж, но си е ударил главата в стълба на мрежата, потича му кръв, но след бързо превързване отново е на полето и тимът му печели.

Тодор Симов е голям човек! Доказа го и с думите си: „Горд съм, че за 80 години имам 1 родина, 1 семейство и много приятели!”.

С уважение към Тодор Симов, нека продължава да бъде за пример на бъдещите волейболни таланти на България и да се сбъдне пожеланието му „България да стане световен шампион!”.