Новият водач в световната ранглиста Александър Зверев публикува емоционално лично есе, в което размишлява върху дългия си и изпълнен с препятствия път до върха на мъжкия тенис. Германецът, който официално оглави класирането на АТР на 2 ноември, сподели откровено за живота си с диабет тип 1, влиянието на семейството му и как тежката диагноза в ранна детска възраст е оформила характера му.

В своето изложение тенисистът не скрива вълнението си от постигнатото през настоящата кампания. Той признава, че изкачването на върха носи несравнимо усещане. "Никакви думи не могат истински да опишат тази година", споделя Зверев и допълва: "Две титли от Големия шлем, безброй спомени и днес се събудих като играч номер 1 в ранглистата на PIF ATP. Много е специално. Да можеш да усетиш какво е да си на върха на света е невероятно." Той отбелязва, че въпреки многото важни трофеи в кариерата му, усещането да види позицията на лидер до името си е невъзможно за описване, особено след като е чакал повече от четири години от момента, в който достигна до второто място.

Германецът обръща специално внимание на хората, които са били до него през цялото време. Докато феновете често виждат баща му Александър-старши и брат му Миша в ложата или по време на тренировки, Зверев изтъква, че най-важният човек за неговата кариера и живот е майка му Ирина. Тъй като баща му е пътувал постоянно с по-големия му брат по юношески турнири, Ирина е оставала у дома с Александър, превръщайки се в негов първи треньор чак до 16-годишната му възраст. Именно тя е била до него, когато на четири години чува диагнозата диабет тип 1. Тогава лекарите са били скептични относно бъдещето му в спорта, но майка му е отказвала да приеме техните думи.

"Добре, той все още ще може да играе тенис. Той все още ще може да постигне мечтите, които има", гласят тогавашните думи на Ирина, припомнени от играча. Зверев разказва как тя го е отпращала от лекарския кабинет, за да не слуша негативните прогнози, и е направила всичко по силите си, за да му вдъхне увереност. Германецът признава, че заболяването го е накарало да съзрее много по-бързо от връстниците си. Още на шест години в училище е трябвало сам да се грижи за здравето си. "Добре, трябва да си поставяш инжекции, трябва да си мериш захарта, когато ядеш", е моментът, в който осъзнава, че носи отговорност за себе си.

В ранните години от кариерата си в тура, Зверев е изпитвал несигурност и се е опитвал да прикрие заболяването си, притеснявайки се да си поставя инжекции пред другите играчи. Повратният момент идва по време на дългото възстановяване от контузията в глезена на Ролан Гарос през 2022 година. Осъзнавайки, че хиляди деца преминават през същите трудности, той създава своята фондация, разкрива публично състоянието си и започва да помага с осигуряването на животоспасяващи медикаменти.

Относно чисто спортния си път през тази година, лидерът в ранглистата се връща към Откритото първенство на Австралия, където загуби тежък петчасов полуфинал от Карлос Алкарас. Въпреки поражението, той е бил доволен от играта си и е знаел, че ако продължи да работи по същия начин, ще има своите шансове. Това се материализира с първата му титла от Големия шлем на Ролан Гарос, след което целта за първото място в света е станала приоритет. Зверев отчита факта, че изкачването му на върха се случва в контекста на контузията на Яник Синер, което по думите му не е идеалният сценарий, но въпреки това фактът е налице.

В заключение Александър Зверев подчертава, че неговият статут на световен номер 1 има огромно значение за всички хора по света, които се борят с диабета, доказвайки, че диагнозата не е пречка за пълноценен живот и големи успехи. "Горд съм като диабетик от тип 1 да покажа това на семействата, които се справят с болестта. И ако някога има друг световен номер 1 с диабет, аз бих бил най-щастливият човек на света", завършва новият крал на мъжкия тенис.

Добави ни в предпочитани източници в Google