Роджър Федерер изглежда като най-спокойния и непоклатим тенисист на света. Стъпи ли на корта, почти нищо не може да изкара от нерви тихия швейцарец.
Оказа се обаче, че дори и Федерер е имал труден пубертет, и годините са го направили такъв, какъвто е сега.
През 1997-ма година, Федерер бил талантлив, но избухлив тийнейджър. Още на 15 години, амбициите му стигали до небето. Когато трябвало да напише целите пред себе си, той бил категоричен: „да пробия в Топ 10, и след това да стана номер 1“. Връстниците му, които тренирали с него, се ограничавали до „да стана професионалист“, или най-много „да вляза в Топ 100“.
Първият треньор на Федерер Сепли Касовски твърди, че амбицията, заложена в него, се дължи на смесената му кръв – спокойствието от баща му, швейцарец, а амбицията и волята – от южноафриканската му майка. Касовски е уверен, че дори ако е бил избрал футбола, Федерер пак е щял да успее, и да е част от националния отбор на Швейцария.
Самият Федерер си признава, че не винаги е бил търпелив и спокоен. „Хвърлях ракетата по начин, по който не можете да си представите. Когато бях на 16, непрекъснато ме изхвърляха от тренировки,“ споделя той пред журналиста Томас Стивънс.
Когато станал на 17, Федерер решил да посещава спортен психолог, който му помогнал да се промени. Оттогава, животът на Роджър Федерер е низ от успехи.
