16-годишният Адриан Андреев е считан за най-големия български талант в тениса. Наскоро той се завърна от Москва, където в конкуренцията на 127 тенисисти спечели бронзов медал на Европейското лично първенство до 16 години.

В ефира на сутрешното шоу на „Дарик радио” „Витамин” Андреев сподели много интересни неща за надпреварата в Москва, за трудностите пред себе си, триразовите тренировки, целите и мечтите, както и как една алегрия го кара да избере тениса пред футбола.

За Европейското лично първенство до 16 години

Схемата беше със 128 тенисисти, първият кръг почивах като 16-и поставен, победих едно момче от Швеция, най-добрият чех...на този турнир бяха най-добрите и е много трудно да станеш трети от 128 участника.

Загубих от Тимофей Скатов, играе Уимбълдън, турнирите от Големия шлем, води се по ранглиста най-добрият на нашата възраст.

Тенис надеждите на България с големи цели за 2017

За алергията, дала път на тениса пред футбола

От 5-годишен се занимавам с тенис. Започнах на кортовете на "15:40", защото са на 5 минути от нашия апартамент. Затова започнах, защото бях алергичен към тревата. Исках да играя футбол, но не можех да стъпя на трева, затова се записах на тенис. Просто като седна на трева се обривам.

За тренировките и бъдещето

В момента нямам треньор, защото се махнах от академията във Франция, но сега отидох в Испания, има един клуб, може би там ще тренирам. Има един швейцарски треньор там, там мисля да опитам, да видим какви условия могат да ми предложат. В Америка също бих искал да отида, но се изискват парични средства за това нещо.

Аз много не живея, няма дадено място, където живея, много пътувам по турнири. В Унгария има втора категория ИТФ, след това се надявам, защото съм първи чакащ на Фючърс в Полша 25-хилядник, следващата седмица след Унгария.

Аз вече ги играя от 2 години турнирите за 18-годишни. Има разлика във физиката, в техника толкова игрово няма разлика. Разбира се, че се побеждава по-лесно (състезатели на 16 години). Като ударя силно срещу тях е друго, моят нормален удар им идва по-тежко отколкото на момчетата на 18 години.

Роден талант отпадна на старта на турнира в София

"Цял ден (тренирам б.р.) - от сутрин до вечер. На тренировка съм от 9 до 11, но след като говоря тук ще отида на тренировка от 11 до 1, след това от 3 до 5, а от 6 до 7,30 съм на физическа подготовка. Триразово тренирам."

"Играх турнири в Мароко, където е 40 градуса. Като те пуснат на мача в 12 часа на обяд, играхме 4 часа мач и свикваш. След мача крампирах, защото губиш много вода."

Младокът Андреев: Тежка, но очаквана загуба

С училище е трудно, но когато имам време уча. Сега не уча през лятната вкаанция. Опитвам се, но е трудно. Ако тренираш триразово, след това да учиш е трудно дори да се концентрираш, Когато съм свеж, уча, опитвам се да науча нещо.

За примерите в тениса

Нямам идол. Естествено, Роджър (Федерер) е най-великият, но ми харесва Джокович, Надал, Вавринка, Федерер, аз им се възхищавам на всички тях, дори на топ 20 играчи, че влагат всичко от себе си. Дори Григор, това, че е на 11-о място сега, това е огромен успех, трябва да вложиш много труд, за да си там. Роджър е най-великият, но всеки работи много, за да е там, където е.

За целите

Правиш това, от което имаш полза донякъде и на което се наслаждаваш. Надявам се първо да съм в топ 100, след това ще видим докъде мога да стигне. Той беше осми, което е огромен успех. Всеки тенисист си мисля, че би трябвало мечтата му да е №1, защото това е най-високият връх в тениса.

Надявам се да се развивам и да видя докъде мога да стигна. Да съм спокоен и да развия моята игра до максимума.

За нуждата от финанси в тениса

Търсим спонсори, трудно е с парите. Засега се справяме, но е много трудно наистина с инвестициите и парите. Те (спонсорите) помагат малко, но не е достатъчно. Богатите държави и играчите от тях са много по-спокойни, защото имат много повече парични средства. Дори да имат лош сезон, те продължават да им помагат, защото това са най-големите държави, имат лек превес.

Само в АТП се печелят пари, в мъжкия тенис. В Джуниър (юношеско ниво б.р.) ти плащаш абсолютно всичко.

За саможертвите

Естествено, че остава лично време. За мен е най-важно да се развивам всеки ден, отклкото да отида в мола. Нуждаеш се от почивка, приятели, контакти, но аз тренирам с моите приятели. Трудно е, когато тренираш извън България, но моите приятели са в тениса. Тренировките за мен са наслада, не ги приемам толкова като тежък физически труд, гледам да се наслаждавам на процеса. Ако не се наслаждаваш на процеса, няма как. Това е моята работа и ако не се наслаждаваш на работата си, по-добре да не го правиш.