Родната звезда в тениса Григор Димитров призна, че не планира да участва с българския национален отбор в Купа „Дейвис” през тази година. 26-годишният хасковлия мотивира решението си с по-различните цели, които ще преследва през 2018-а, и желанието да даде шанс на младите ни тенисисти.

„Не, Купа Дейвис не стои на дневен ред. Целите ми са по-различни, а искам да дам път на всички по-млади, които искат да стават големи играчи. Не е в моята програма в момента. Имам други цели”, сподели Димитров.

В същото време той подчерта огромното значение на подкрепата и родните трибагреници, които го следват във всяка точка на света.

„Хубаво е да се чувстваш оценен. Вярно е, че правя това преди всичко за себе си, но и заради цялата подкрепа, която получавам.”

„Имам чувството, че където и да играя, го правя пред родна публика. Навсякъде са знамената. Беше уникално в Австралия. В България да не говорим… Колкото повече пътувам, толкова повече го виждам това нещо, толкова повече го оценявам. Когато чуя българска реч в Австралия, например, това те окуражава. Да не говорим, когато видя знамената.”

 „Моят фаворит за финала в Австралия? Изгледах доста мачове и турнири. Не мисля, че ако Роджър Федерер спечели, ще му бъде чак толкова лесно. Ако пък се случи нещо друго, е...”

Какво е да излизаш на корта от позицията  на №4 в света? „Усеща се, че всеки играе по-свободно срещу теб. Няма какво да губи. Знам какво е чувството, бил съм 30-40-и в света, играл съм в 7 часа сутринта. Това са най-сладките загуби, срещу лидерите. Знам, че съм играл добре и съм загубил. Това е в първата-втората година. С течение на времето започваш да играеш по-добре и да търсиш резултати”.

„Увереността идва  с победите, не с ранглистата. Но пък ако печелиш, има ш по-добра позиция. Когато достигнеш този връх, е по-трудно да го задържиш. Знам какво ми е коствало да стигна дотук.”

„Не мисля, че имам чак толкова много точки да защитавам. Целта е съвсем друга – да ставам по-добър всеки ден. Целта е да печеля турнири, искам да спечеля турнир от големия шлем. В момента нашите цели са малко по-различни. Искам да бъда по-постоянен на корта, да имам по-постоянни резултати. През миналата имаше мачове и турнири, в които не бях на ниво. Сега искам да се представя по-добре в тях. Ако печеля мачове, няма нужда да се тревожа за точките.”

„Всеки в отбора ми си знае ролята. Когато всеки си върши работата по неговия си начин, нещата се получават. Всеки от нас има цел, всеки има желанието и на това се дължат нещата. Колкото по-постоянни ставаме, толкова по-добре. Справяме се чудесно в момента. Трябваше години да минат, за да намеря правилния екип. Винаги е имало хора, които са допринесли с нещо. Определено Дани Валверду има голям принос, но го има и натрупването с  годините.”

„Всеки играе добър тенис в момента. Всички са в много добра физическа форма.”

„От малък съм свикнал: приличаш на този, приличаш на онзи. Нищо не мога да направя по този въпрос. Това ми помогна да изисквам повече от себе си, да имам повече добри резултати. Играя тенис за себе си. Живея за играта, нон-стоп играя турнири. Всяка една загуба я преживявам по различен начин. Искам да докажа на себе си, че мога още много повече. Мога да докажа, че съм в състояние да спечеля. Не само 2-3 турнира, а да направя нещо повече.”

„Човек с човек не си прилича. Рафа и Роджър са много различни един от друг. Тенисът се промени. Всеки има своя път, всеки извоюва правото си да бъде там, където иска да бъде.”

 „Всички в отбора сме адски сплотени, адски скромни. Не се интересуваме от другия как играе, това допринася за едно спокойствие в отбора. Тенисът е индивидуален спорт, но когато излезеш извън корта, се усеща, когато всички сте на една вълна. Това помага адски много.”

„Има още някои тънки моменти в даден мач, които мога да направя по-добре. Говоря често с него преди мачове и опитвам нещата, които сме работили в тренировките. Нещата се получават към момента. Няма смисъл да говорим за смяна на тактика или удари.”

„Не ме притесняват бързите настилки, окей съм. Мисля, че е важно всеки как си прави календара. Миналата година имаше толкова много играчи, които играха в почти всеки играч. Това не е правилно. Важно е седмиците, които са за почивка, да служат за тази цел. Всеки сам решава дали да играе или не. Защо трябва да се намаляват броя турнири, след като самият ти взимаш решение за това?”

„Първото е семейството. После трябва да имаш и среда за развитие. Толкова са много нещата, през които съм минал, че чак не ги помня. От малък съм така – исках да се развивам, да изляза в Европа и да се съревновавам с други състезатели.”

„Утре ще направя открит урок с децата в Хасково. Градът има специално място в сърцето ми. Връща голяма носталгия, но връща и голяма усмивка. Това, което баща ми успя да направи там, аз му благодаря за това нещо. С времето ще постигнем много.”

„Една тенис академия би помогнала за развитието на талантите ни. Треньори, фитнес инструктори… Най-простите неща. Ако можеше баща ми да вземе всички наведнъж, с удоволствие. Където и да се намираш, можеш да постигнеш нещо, ако имаш желанието.”