Йозеф Ковалик- на 25 години, роден на 4 ноември 1992 в столицата на Словакия – Братислава. През 2010 става бронзов медалист на Младежките Олимпийски игри, а 4 години по-късно се превръща в едва 4-ия тенисист извън топ 300, който печели титла от сериите Чалънджър – победа над руснака Андрей Кузнецов на финала в Меербуш, Германия.

Следва постоянен прогрес в световната ранглиста и пиково 109-то място в началото на 2017 година. А 13 месеца по-късно настъпи моментът за първи полуфинал в Световния тур – на Диема Екстра София Оупън.

„Нямах време да осмисля нещата. Много съм щастлив, че спечелих тук, но всички емоции идват на по-късен етап. Ако си легна да спя и започна да мисля за мача… (лека пауза) А имам двубой и утре. Сега преминавам през обичайната процедура – възстановяване, всичко това. Но съм много щастлив от резултата“, признава тенисистът.

В София, Ковалик е част от солидната словашка група, включваща още Мартин Клижан и Лукаш Лацко, когото Йозеф трябваше да преодолее по пътя към финалната четворка.

„Мачовете с Лукаш (Лацко) винаги са трудни, защото се познаваме добре, тренираме заедно в Братислава. Сблъсъците винаги са тежки и за двамата, в миналия двубой в Братислава, на Чалънджъра, загубих, докато сега успях да наваксам изоставане от 2-5 в третия сет. Бях много развълнуван заради това и продължавам да давам всичко от себе си.

С Мартин (Клижан) бяхме заедно в последния турнир, миналата седмица във Франция, пристигнахме в България заедно, тренирахме заедно. Наистина е хубаво да имаш до себе си някой, с когото да си поговориш, да вечеряте заедно, да прекарвате време. Така не се чувстваш самотен през цялото време“, продължава той.

Емоционален тенисист, Ковалик печели много симпатии с реакциите си на корта. А понякога дори е успявал да накара публиката да промени своите пристрастия в течение на мача и да подкрепя него – както при знаменитата победа над Марин Чилич в Ченай през миналата година.

"Да, давам воля на емоциите си на корта, такъв съм, трудно ми е да бъда различен, но ми харесва. А щом и на хората им харесва, това ме прави щастлив.“

А може би емоцията в играта му произлиза от детските години, когато открива страстта към тениса.

„Започнах да играя тенис в училище, с децата тичахме наоколо, имаше мрежа и започнахме да играем. Нямаше треньор, а ние бяхме 50 деца и просто си играехме. Това ми хареса и оттогава не съм спирал да играя.“

Един състезател, чиито действия принудиха треньора му Борис Боргула да го опише като „рок звезда, която обаче има и джаз дни на корта“.

„Не знам, питайте треньора ми какво означава това (рок звездата и джаз дните). Вярно е – понякога съм различен, всеки ден може да се случи нещо различно. Но важното е да се фокусираш върху мача и да останеш в играта.“

А музиката определено играе важна роля в представянето на Ковалик.

„Музиката създава атмосферата преди мача, но също така и ми помага да се отпусна след двубой, когато искам да заспя. Но когато искам силно начало на мача, да бъда готов, тогава избирам различна музика. Слушането на музика те променя поне малко. Харесвам хип-хоп, но също така си падам по рока, постоянно слушам рокмузика. Харесвам всякакви видове музика, определям това, което слушам, според постоянните промени в настроението си."

Йозеф Ковалик е тенисист, продължаващ със своя прогрес. А поредната стъпка бе направена в София.