Изминалата 2016 г. си имаше една особеност, конкретно в спортен план. Докато тя течеше, в нещо като национален спорт се беше превърнало мрънкането по адрес на най-голямата ни звезда в тениса Григор Димитров. Или ако трябва да използвам така модерната напоследък чуждица - "хейтването" по негов адрес.

Мнозина, докопали се до фейсбук или до форумите на сайтовете, се надпреварваха да го изкарват какъв ли не заради отказа му да играе в София, заради неучастието му с националния отбор за Купа Дейвис, заради това, че изпусна нервите си на финала в Истанбул. Хейтваха го дори за избора на жената до него. Абе, хейт да искаш.

Всяка негова загуба през сезона беше хиперболизирана до такава степен, че едва ли не е предвестник за край на кариерата му, поне сред големите в тениса. В същото време победите му бяха омаловажавани и всичко това се вършеше предимно от хора, които не правят разлика между топка за тенис и голф и които почнаха „да разбират“ от аристократичния спорт именно покрай Григор. Нищо, че познанията им се свеждаха до това да изсипят хейт по него в моментите на събудило се у тях патриотарство вечер пред телевизора с ракията и туршията.

Най-хубавото от всичко това беше, че Димитров се подготвяше далеч от България през цялото това време и едва ли имал достъп, а и време, за да се занимава с това, което пишат троловете по негов адрес в родината му. Най-важното е, че когато стигна дъното за миналия сезон с турнира в Истанбул, той не се предаде, а напротив. Взе се в ръце и започна да работи. При това да работи още по-здраво от досега.

Постепенно, първоначално по-колебливо, но после все по-стабилно и ясно, се виждаше, че Гришо се връща към ритъма, който го направи величина в световния тенис преди няколко години. Позагубената му увереност се завръщаше с всеки изминал ден и загубите от съперници, които в миналото би прегазил с лекота, отново станаха рядкост. Той завърши 2016 г. със стил, но и с обещанието, че ще се завърне по-силен през 2017 г.

Е, видяхме, че най-голямата звезда в цялата история на българския тенис, не говори празни приказки. Оставям настрана анализа на играта, която показа в Бризбейн. Тя говори сама за себе си, след като се справи с трима от най-прогресиращите тенисисти в света за изминалата година. Оставям настрана и доказаната все по-голяма психическа устойчивост във важните моменти от битките, които пак Григор ни демонстрира в пълна степен.

За мен най-важното е, че той успя с един замах на ракетата си да цапне през устите и най-вече през клавиатурите всички хейтъри, или по българскому "поплювковци", за които най-голямото удоволствие за деня беше да изсипят отровата си по единствената ни звезда в мъжкия тенис за цялата му история. Ако не друго, поне за известно време няма да е Cool to hate* по Григор Димитров, както пънк-легендите от The Offspring изпяха преди 20 години. А това в обърканото съвременно българско общество не е малко. Успех, Гришо и ти благодаря за емоциите. Знам, че тепърва започваш!

Cool to hate - (бел. авт.) в превод означава: "Яко е да мразиш". Песента можете да чуете в прикаченото видео.