През последната година и половина Григор Димитров може и да разочарова доста от своите фенове по цял свят, но настоящите му затруднения не отменят факта, че датата 20 август ще остане паметна в неговата кариера. Именно на този ден през 2017 година родният тенисист завоюва своята първа титла в турнир от типа Мастърс 1000.

През 2017-а хасковлията беше част от основната схема в Синсинати и успя да извърви целия път от началото до края. Сезонът започна по позната схема, като Роджър Федерер и Рафаел Надал бяха играчите, които спечелиха първите четири турнира от сериите Мастърс 1000 (както го сториха през 2005-а и 2006-а), докато Александър Зверев се прояви в Рим и Монреал, като доста млад успя да запише сериозни постижения.

Синсинати се очерта като перфектна възможност за много тенисисти да мечтаят съвсем реално за отличие от ранга Мастър 1000, тъй като сериозни претенденти от класата на Федерер, Анди Мъри, Новак Джокович и Станислас Вавринка отпаднаха от сметките заради контузии. По този начин в турнира влязоха едва трима представители от топ 10 на световната ранглиста към онзи момент.

Надал никога не се е наслаждавал на условията в Синсинати въпреки титлата, която има от 2013 година. Испанецът претърпя тежка загуба от Ник Кириос в четвъртфиналите и така шансовете за голяма титла (и 1000 точки за ранглистата) пред всички останали се увеличиха значително.

Единственият оцелял шампион от Мастърс 1000 турнир в лицето на Давид Ферер се добра до полуфиналите, където отново Кириос се оказа непреодолимо препятствие, макар и след изиграването на два тайбрека. Така австралиецът и Григор Димитров за първи път от 2002 година формираха финал, който беше дебютен и за двамата в турнир от подобен ранг.

Българинът съумя да пречупи колоритния си опонент и спечели едно от най-ценните отличия в своята кариера. Такова, каквото мнозина очакваха от него далеч по-рано.

В схемата той участва като 7-и поставен и не срещна съперник от световния топ 15 по пътя към трофея. Така или иначе Димитров влезе в турнира като един от фаворитите, след като 12 месеца по-рано беше достигнал до полуфиналите. В 5-те си мача Григор беше изправен пред 12 шанса да бъде пробит и отрази 11 от тях. Единственият му загубен сервис гейм беше срещу Хуан Мартин дел Потро в третия кръг (аржентинецът създаде цели 5 от всичките точки за пробив срещу родния талант).

Финалът беше един от запомнящите се мигове от работата на Димитров с треньора Даниел Валверду, под чието ръководство нашият играч стартира годината с 16 победи и 1 загуба. Българинът надигра Кириос по всички показатели – 6:3, 7:5 – и приключи сблъсъка за по-малко от час и половина. Това изглежда още по-впечатляващо, като се има предвид, че успеваемостта при първия сервис за нашенеца беше едва 56 процента. В 11-те си сервис гейма Григор загуби едва 13 точки и на два пъти спасяваше брейкболи. Голямата разлика дойде от способността на хасковлията да се възползва от не толкова впечатляващия втори сервис на Кириос – той спечели 10 от възможни 18 точки. Освен всичко друго той излезе триумфиращ в 15 от 16-те най-дълги разигравания в срещата, както и в 18 от 30-те със средна продължителност.