Да започнем с добрите новини за всички фенове на тениса - останаха броени дни до началото на новия сезон! Минават светлите коледни празници и хоп, отново ще можем да се вълнуваме с големите тенис герои! А сред тях продължава твърдо да бъде и един българин - Григор Димитров! Да, ще кажете, че Димитров имаше много разочароващ сезон и ще сте прави. Само че да завършиш годината в топ 20 в може би най-конкурентния индивидуален спорт значи, че имаш огромна класа, въпреки спада.

Но да погледнем към случилото се през 2018 с надеждатата, че една стъпка назад ще доведе до две напред през 2019.

Годината на разочарованията

След феноменалната 2017 логично очакванията в началото на сезона бяха огромни. Нека припомним, че само седмици по-рано Григор бе спечелил първа Мастърс титла в Синсинати, както и Финалите на АТР. Може би пък и този късен край на сезона оказа влияние на случилото се. Още в началото Димитров имаше да защитава много точки от титла в Бризбейн и полуфинал на Аустрелиън Оупън. Този път обаче Ник Кириос го спря на полуфиналите на първия турнир за сезона, а в Мелбърн загуби на четвъртфинал в четири сета от Кайл Едмънд. Разочарованието бе голямо, но в крайна сметка това се оказаха едни от най-добрите му резултати през кампанията.

За българските фенове предстоеше разочарованието от факта, че Григор не взе участие на турнира в София. Официалната причина бе контузия в рамото, което обаче бе поставено под съмнение от много от феновете заради факта, че седмица по-късно участва в Ротердам. Там именно дойде и единственият финал за сезона. След победи над Андрей Рубльов и Давид Гофен, дойде категорично поражение от Роджър Федерер.

Загубата от №117 Малек Джазири на старта в Дубай като че ли загатна за започващите по-сериозни проблеми, които бяха затвърдени с ранните загуби в Индиън Уелс и Маями от Фернандо Вердаско и Жереми Шарди.

Един от малкото светли лъчи дойде у дома - в Монте Карло, където на Мастърса на клей Григор победи Пиер-Юг Ербер, Филип Колшрайбер и Давид Гофен преди да преклони глава пред Краля на клея Рафа Надал. Едва ли обаче някой си е мислел, че това ще е последният му полуфинал през сезона.

В Барселона взе реванш, макар и много драматичен, от Малек Джазири, но той бе последван от четвъртфинална загуба от Пабло Кареньо Буста.

В Мадрид и Рим загубите дойдоха още в първите двубои, а на Ролан Гарос отново третият кръг се оказа непреодолим за Димитров. Загубата бе от Фернандо Вердаско, а можеше да дойде и кръг по-рано, когато успехът дойде след 10:8 срещу Джаред Доналдсън в петия сет.

Надеждите бяха на тревата да видим истинското лице на Григор. Нищо подобно обаче! Новак Джокович, който в това време все още навлизаше във форма, го победи рано в Куинс Клъб, а след това на Уимбълдън жребият го изправи със Стан Вавринка. Швейцарецът също не бе това страшилище от предишните години, но след 6:1 в първия сет, нивото на Григор спадна драстично и в крайна сметка Стан взе следващите три части.

Дойде време и за най-силната част от предишната година - турнето в Северна Америка. Там и напрежението бе голямо заради големия брой точки за защитаване. За съжаление обаче резултатите не се промениха особено - поражения от Кевин Андерсън в Торонто и Джокович в Синсинати. Жребият за US Open също си направи лоша шега - нов мач с Вавринка още в първи кръг и нова загуба...

Това като че ли окончателно прекърши духа на Димитров и сякаш бе ясно, че сезонът отива към разочароващ край. Това бе затвърдена със загуби от тенисисти като Душан Лайович и Михаил Кукушкин в Пекин и Виена.

Така стана ясно, че Григор няма да има шанса да защитава титлата си от Лондон и дори имаше реална опасност да изпадне от топ 20 на света. Последният турнир за сезона бе Мастърсът в Париж, където поне дойде лек повод за оптимизъм.

Той бе най-вече свързан с една голяма новина - привличането в щаба на Григор на легендата Андре Агаси. Победата над Роберто Баутиста Агут пък осигури оставането в топ 20 на света. Позитивно бе представянето и срещу Марин Чилич, макар и да приключи със загуба.

Равносметката е 24 победи за цялата година спрямо 49 през 2017. Разликата е категорична, а изводите остават за Григор и неговия екип. Факт е, че през 2018-а сервисът на Димитров бе много далеч от оръжието, в което се превърна година по-рано. Бекхендът също бе много лесна мишена за съперниците, а особено неприятен бе фактът, че Григор не можеше да разчита особено и на любимото си оръжие - форхендът, с който през 2017 караше съперниците да страдат.

Поглед с надежда към 2019

Дотук с лошите новини! Или поне да погледнем с надежда към 2019! Фактът, че въпреки лошата си година, завърши като част от топ 20, говори много за класата на българския тенисист. Неговото място е сред най-добрите, а историята е показала, че при него след лош сезон, идва много по-добър. Дани Валверду остава негов треньор, а добавянето на Андре Агаси също дава надежди затова Григор да ни носи огромни емоции през 2019. Вярно е, че младото поколение настъпва все по-уверено, но пък в същото време Димитров навлиза в идеалната възраст. Така че нека се наслаждаваме на факта, че един българин е сред най-добрите в тениса и да го оставим да опита да изпълни всичките си мечти на корта! Успех през 2019, Григоре!