Българският тенис преживява едни от най-тъжните си моменти, гледайки как неговият най-голям посланик води битка не толкова със съперниците на корта, колкото със собственото си тяло. Преди малко повече от година Григор Димитров вдъхна огромна надежда на всички ни, като завърши 2024 година сред първите десет най-добри в света. Тогава изглеждаше, че той е намерил втората младост и е готов за финалния щурм на върха, но началото на 2025 година се превърна в истински кошмар от контузии и пропуснати възможности.

Черната серия започна още на Аустрелиън Оупън, където той беше принуден да преустанови участието си срещу Пасаро. Физическата несигурност се пренесе и на Ролан Гарос, където тялото му отново го предаде в мача срещу Итън Куин. Най-болезнената рана обаче беше нанесена на Уимбълдън. Григор играеше тениса на живота си срещу световния номер едно Яник Синер, водеше убедително с два сета и контролираше събитията, преди един разкъсан гръден мускул да сложи край на всичко. Това беше моментът, в който сърцата на феновете се свиха, виждайки как съдбата му отнема заслужен триумф. Опитът му за завръщане в Париж в края на миналата година днес изглежда като прибързан ход, продиктуван по-скоро от желанието му да не се предава, отколкото от реална физическа готовност.

Настоящата 2026 година започна под знака на същата тази физическа немощ, която го преследва твърде дълго. В Бризбън, Мелбърн и Далас видяхме един Григор Димитров, който сякаш се движеше в сянката на собственото си величие. Загубите от тенисисти като Колиньон и Махач, както и сривът до 43-то място в ранглистата, поставят болезнения въпрос дали краят на една ера не е близо. Когато един атлет с толкова елегантен и изтощителен стил на игра започне да губи битката с травмите, анализът неизменно става меланхоличен. Има нещо дълбоко тъжно в това да гледаш как магията в ръцете му е ограничена от болката в ставите и мускулите.

Въпреки това, оптимизмът все още намира пролука в този мрачен период. Григор винаги е бил боец, който знае как да се завръща, когато е отписван. Ако той съумее да приеме сигналите на тялото си и си даде нужната почивка за пълно възстановяване, тенисът му все още е там – в онзи гениален бекхенд и в способността му да чете играта по начин, който малцина владеят. Може би краят не е толкова близо, колкото изглежда, а това е просто последното голямо изпитание пред него. Дали ще видим още един полет на българския феникс зависи единствено от това дали здравето ще му позволи да бъде отново 100 процента Григор Димитров.