Григор Димитров отново загуби. Отпадна рано в Монте Карло, ранглистата го наказа със срив, а социалните мрежи буквално избухнаха в пламъци от отрова. „Отказвай се“, „Спирай вече“, „Гледай си жените“ - призивите за пенсия заваляха със силата на пролетна буря от хора, които вероятно никога не са хващали ракета. И точно тук идва голямата болка - не в загубата на корта, а в загубата на памет.
Изглежда невероятно колко бързо се заличават подвизи, за които други нации биха издигали паметници. Тези, които днес го сочат с пръст, явно са изтрили от съзнанието си, че само преди няколко месеца същият този Григор причиняваше кошмари на световния номер 1 Яник Синер по тревата на Уимбълдън. Забравиха ли, че този човек беше номер 3 в света? Забравиха ли триумфа на финалния Мастърс в Лондон, където той вдигна трофея над главата си и ни накара да се чувстваме велики?
Григор Димитров е един от малцината в цялата история на тениса, които са пречупвали титаните Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович. Той не е просто тенисист, той е стандарт, до който никой друг българин не се е доближавал в този спорт. Да го пенсионираш заради една слаба серия, е проява на висша форма на неблагодарност.
Истината е една и тя боли - когато един ден Григор окончателно прибере ракетата в сака, ще настъпи тишина, която ще ни оглуши. Тогава ще го търсите! Ще превъртате старите записи, ще си спомняте за магическите му удари, но ще бъде късно. Защото легендите не си тръгват заради загубите, те си тръгват, когато усетят, че вече няма за кого да се борят.
