Денят ти на работа е приключил. Прибираш се уморен и единственото, което искаш е, да релаксираш и да се отърсиш от стреса. А най-логичното след подобен ден, е да си легнеш рано и да си починеш след натоварените със събития часове.

Но не, ти си навиваш часовника за някакъв среднощен час и вместо да спиш сладко и дълбоко, ставаш сънен и включваш телевизора или компютъра си. Защо? Ами защото в някаква далечна точка на света, на другия му край, един българин с ракета в ръка се е изправил срещу поредното голямо име в тениса.

Заради този българин и елегантната му игра, която напомня някои от най-великите майстори на този спорт, ти нарушаваш съня си, почивката си, но не ти пука особено. Защото да го гледаш, ти носи още по-голямо удоволствие. Мисля, че вече всеки се досети за кого говоря.

Да, думата ми е за Григор Димитров, заради когото вече се превърна в рутина феновете му у нас да не спят нормално в първите месеци от годината, когато са мачовете му на другия край на света – в Австралия и Северна Америка. Както е и сега в Делрей Бийч. Елегантният майстор на ракетата, който кара огромна част от цял един народ да трепне среднощ на всяко негово отиграване. Точно този майстор трябва да опазим. Сега!

В последните месеци Гришо си навлече негативни коментари защо не е играл за Купа Дейвис, защо пропусна турнира пред родна публика и т.н. И дори въпреки това, той продължава да е българският спортист, който генерира най-голям интерес към себе си. Остава си една от малкото действащи звезди, с които се асоциира името на България, при това в положителен аспект. И точно затова трябва да го опазим, задължително! Сега! защото други почти не останаха.

Мина времето, когато имахме „посланици“ във всеки един спорт. Сега такива останаха само на пръстите на едната ръка – Григор, Димитър Бербатов, Матей Казийски, Ивет Лалова, Кубрат Пулев... Безотговорната политика на държава и бизнес към спорта ни вече над четвърт век ни остави да се радваме на шепа мохикани, които са световноизвестни и предизвикват положителни асоциации за родината ни по земното кълбо, защото са достигнали върховете в спортове, които предизвикват масовия интерес и в най-отдалечените му точки. А от всички тях, единствен Григор Димитров е в зенита на кариерата си, на върха на физическата си мощ и тепърва ще може да покорява нови върхове. Някои, като Бербатов, да речем, вече гледат към залеза на дните си на арената и скоро няма да могат да ни радват от нея. Затова трябва да опазим Григор! Сега!

Да, разбирам феновете, които искаха да го видят по родните кортове, да се докоснат до него. Шоуто в „Арена Армеец“ не им беше достатъчно и това е нормално. Те искат да го видят как се бие като лъв за родината си за Купа Дейвис или как вдига трофей пред препълнените трибуни, залети в море от трибагреници. Да, така е. Няма как да отречем, че Гришо остави една празнина у българския си фен. Но точно, за да можем по-късно тази или следващата година да го видим отново тук, трябва да го опазим задължително! Сега!

Нека не се заблуждаваме, българинът е цар на плюенето и сравняването със земята на по-успелите в дадена област. Видяхме байганьовската реакция, когато новата приятелка на Григор – обичаната и уважавана по цял свят певица Никол Шерцингер – беше засипана с просташки, тролски и откровено малоумни коментари в профилите си в социалните мрежи. Аз това го отдавам точно на вид реакция към гореизброените „липси“ на Димитров пред родната публика. Но точно този стремеж за принизяване трябва да бъде убит задължително! Сега! Защото като има грешка, трябва да има и прошка и този процес е двустранен.

Иначе, ако не успеем да опазим единствената си звезда от световен мащаб в един от най-популярните спортове, която е в разцвета на кариерата си, спокойно ще можем да дръпнем шалтера на спорта си като цяло, който и без това е на командно дишане. Никакви пиар-акции на министри, функционери и бизнесмени не могат да ни вкарат в заблуждението, че съвсем наблизо се мъжделее една светлинка в тунела за едва дишащия болник. Говоря за такъв вид спорт, който предизвиква най-масов интерес по света, а не тези разновидности, за които се сещаме само на Олимпийски игри и чийто пик като интерес е веднъж на четири години, при това неособено висок. Ето точно за това, ако не дори и само заради него, трябва да опазим Гришо задължително! Сега!

Свали си приложението на Gong.bg – за ANDROID – за iOS