Бившата първа ракета на света Анди Мъри сподели, че изобщо не съжалява за това, че е роден в ера, в която трябваше да се изправи срещу възможно най-голямото предизвикателство в тениса – Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович.

Шотландецът беше основният съперник на тримата велики в пика на своите сили, преди контузиите да попречат на амбициите му в края на кариерата. Той се оттегли от спорта с три титли от Големия шлем, два златни олимпийски медала на сингъл и престижното постижение да бъде номер 1 в света по време на абсолютната доминация на тримата най-велики играчи в историята. В момента Мъри се наслаждава на дните си след края на професионалния спорт и по време на събитие на IBM на Уимбълдън разкри пред медиите, че гледа назад към кариерата си с гордост, определяйки възможността да се състезава срещу играчи с общо 66 титли от Шлема като върховно изпитание.

"Дали щях да спечеля повече, ако Роджър, Рафа и Новак ги нямаше? Вероятно, но аз не гледам на нещата така. Вярвам, че щях да спечеля повече, ако липсваше един от тях, или още по-добре – двама! Връщайки се тук сега, виждам този турнир по различен начин. Когато играех, всичко опираше до натрупващото се напрежение и всяка година, в която не успявах да стигна до края, въпросите дали изобщо някога ще го направя ставаха все повече. Не бях сигурен дали някога ще спечеля Уимбълдън. Федерер спечели седем титли, Джокович има седем, Надал спечели няколко, така че нямаше твърде много шансове за мен. Определено имаше моменти, в които вероятно ми се искаше те да не играеха по същото време, но от друга страна бях щастливец да премеря сили с тези трима големи шампиони на най-големите сцени и да се опитам да ги победя. Може да съм пристрастен, но за мен това беше най-добрата ера, която някога сме виждали в мъжкия тенис. Да имаш трима играчи, спечелили по над 20 титли от Шлема – не съм сигурен, че ще видим това отново, докато съм жив. Гледам на това така – бях щастливец да играя срещу Джокович и да го победя на Централния корт на Уимбълдън. Бях щастливец да се изправя срещу Рафаел Надал на Ролан Гарос във времена, в които той беше напълно непобедим на клей. Бях щастливец да победя Роджър Федерер на олимпийски финал. Невинаги получавах резултатите, които исках срещу тях, но имам невероятни преживявания и спомени от кариерата си и сега не седя тук, мислейки си какво е можело да бъде. Гордея се с това, което постигнах тогава. Вложих толкова много, изцедих тялото си докрай и успехите, които имам, са доста невероятни предвид това откъде започнах и колко е трудно да успееш в този спорт", заяви Мъри.

Въпреки че Серина Уилямс направи изненадващо завръщане на 44-годишна възраст на тазгодишния Уимбълдън, шотландецът беше категоричен, че неговото тяло не би му позволило да обмисля подобен ход.

"Завръщане? О, Боже, няма никакъв шанс. Колкото и да ми се искаше да продължа да играя, тялото ми беше съсипано. Сега играя голф, което е много по-лесно за физическото ми състояние. Интересно е да се върна на Уимбълдън сега. Винаги съм свързвал този турнир с напрежение и очаквания, но сега е приятно да дойда и да си припомня хубавите времена, които имах тук", завърши трикратният шампион от Шлема.

Добави ни в предпочитани източници в Google