На Финалите на WTA Мира Андреева записа една от най-значимите си победи в кариерата. 19-годишната рускиня победи Арина Сабаленка с 6:4, 6:0 и след мача не се опитваше да скрие радостта си, като не забрави да отдаде дължимото на Кончита Мартинес, която е нейна треньорка.
„О, боже, чувствам се още по-щастлива, отколкото бях след първия си мач! Имам чувството, че мога да изиграя още два мача точно сега – имам толкова много енергия! Толкова съм ентусиазирана, толкова щастлива.
Разбира се, никога не е лесно да играеш срещу нея. Тя е толкова опитна – много труден съперник. Усещах напрежението чак до последната точка.
След загрявката Кончита проведе сериозен разговор с мен. Поговорихме си добре – това беше една от най-лошите ми загрявки от много време насам. Тя ми помогна да променя нагласата си и ми каза толкова много мили неща.
Така че бих казала, че 82% от заслугата е на Кончита. Знам, че не съм лесен човек, много съм взискателна към себе си и имам високи очаквания. Понякога ми се струва, че екипът ми страда малко заради това. Затова днес искам да отдам дължимото специално на тях: днес беше един от онези дни, в които те направиха всичко възможно, за да ми помогнат да вляза в правилната нагласа“, започна Андреева.
Тя говори и за трудностите, които е изпитвала в началото и как е успяла да се справи.
„Честно казано, в началото ми беше малко трудно да намеря ритъма си. Беше тежко да се справям с началния ѝ удар, защото тя е много труден съперник – една от най-агресивните тенисистки в тура. Отне ми малко повече време, за да се адаптирам към стила ѝ на игра.
След това се ядосах, защото не успях да спечеля подаването си, а и загубих гейма след двойна грешка. Просто си помислих: „О, боже“. Бях толкова ядосана на себе си, че загубих този гейм – не защото тя направи нещо изключително, а просто защото аз... е, как да го кажа по-учтиво? Всъщност, знам как да го кажа само по неучтив начин, така че няма да го направя.
След това усетих, че наистина влизам в ритъм. Опитах се да играя по-агресивно и да бъда по-активна с краката. Тогава почувствах, че намирам ритъма си и започнах да се чувствам все по-уверена.
В такива ситуации не се опитвам да се отърва от гнева, а да го превърна в „добър гняв“. Преди съм пробвала, но никога не е водело до нищо добро. Когато го правя, ставам като сомнамбул. Казано по друг начин - „добрата“ Мира се опитваше да успокои „лошата“. В един момент успях да насоча този „лош“ гняв – тази „лоша“ Мира – в правилната посока.“
След това просто положих усилия самата аз да играя агресивно, вместо да чакам тя да предприеме ход. Усещах, че ако не го направя, тя просто ще вземе инициативата и ще прави, каквото си поиска на корта. Затова исках аз да бъда тази, която действа първа. Мисля, че се получи доста добре“, обясни Андреева.
Добави ни в предпочитани източници в Google
