Исторически успехи за българския тенис записаха Иван Иванов и Александър Василев, които блеснаха с изявите си в юношеските надпревари от Големия шлем. Иванов спечели титлите на Уимбълдън и US Open, а Василев достигна до полуфинал в Лондон и финал в Ню Йорк. Тези резултати предизвикаха истинска еуфория сред феновете у нас, но историята в тениса ясно показва, че подобни постижения не гарантират автоматично бляскава кариера при мъжете.

През годините десетки таланти са вдигали купите от турнирите от Големия шлем при юношите, но малцина от тях са успели да го направят и при мъжете. Само шепа тенисисти като Анди Мъри, Стан Вавринка, Марин Чилич, Анди Родик и Роджър Федерер превърнаха юношеските си титли в значими успехи при професионалистите. Огромната част от шампионите при юношите обаче никога не стигат до топ 10, а някои дори бързо изчезват от голямата сцена.

В същото време настоящите властелини на корта Карлос Алкарас и Яник Синер, както и Новак Джокович никога не са печелили юношески трофеи от Големия шлем. 

Българските фенове добре помнят и примера на Григор Димитров, който като юноша триумфира на Уимбълдън и US Open, а след това проби и сред най-добрите в света. Наистина, всеки би се радвал на такива успехи и се надяваме Иванов и Василев да повторят, а защо не и да надминат постиженията на Димитров. Но подобни сравнения могат да се окажат подвеждащи и вредни за родните тенисисти. Пътят пред двамата тепърва започва, а преходът към най-високото ниво е изпитание, което е спъвало мнозина.

В социалните мрежи вече се появиха коментари, че Джокович трябва да се пенсионира, за да дойде времето на българските таланти, а Алкарас и Синер имат най-много 2-3 години доминация преди Иванов и Василев да поемат щафетата. Подобни очаквания обаче са прекалено крайни. Юношеските отличия са исторически и значими, но истинската стойност на таланта ще се измери само на голямата сцена при мъжете.