_small.png)
В дни като днешните, когато светът е обгърнат в несигурност, криза и без кристална представа за утрешния ден, хората имат нужда от нещо положително, което да им вдъхне кураж, надежда, увереност, радост. Тези емоции могат да бъдат породени само от изтъкнати личности, които са сторили нещо изключително, за да изпъкнат над ежедневните вести за пандемия, пожари, престъпления и протести, които са монополизирали информационния поток по безпощаден начин.
България е особено чувствителна в този период, защото през последните месеци хиляди останаха без препитание, а влакчето на ужасите сякаш скоро няма да завърши обиколката си около осакатената ни икономика.
На човек обаче понякога му е достатъчно и нещо малко, за да го накара да се усмихне и да стопли сърцето му. Малко, но предизвикващо световен отзвук. Нещо като българска роза. Точно в тази роля се оказа най-добрата българска тенисистка през последните над 10 години Цветана Пиронкова. Красива, привидно крехка, но с фатални бодли. Точно в това се убедиха утвърдени имена в дамската верига като Гарбинье Мугуруса, Дока Векич, Ализе Корне, а и хегемонът Серина Уилямс.
Пловдивчанката пристигна в Ню Йорк за първия си турнир от Уимбълдън 2017 година, след който излезе в майчинство. През март тя зарадва българската тенис общественост с новината, че се завръща на любимото си игрище. Преди дни тя разкри, че се е готвила цели 8 месеца за съдбоносния ден, в който отново ще застане на сантиметри зад основната линия, за да бие сервис.
Историята на спорта помни грандиозни завръщания и страницата в този дебел учебник, която Пиронкова написа ще бъде поместена в него. Всеки може да прекъсне кариерата си за определен отрязък от време заради контузия, лична трагедия, психическа изхабеност и впоследствие да опита отново, но гаранция за успех няма никога. Още повече, когато тази принудителна пауза е породена от това да извършиш най-трудното нещо в живота - да дадеш живот.
Цвети обаче го стори. Тя успя. И по какъв начин? Ако някой, изпаднал в тригодишна кома се бе събудил в края на миналия месец и бе наблюдавал играта ѝ, без да подозира, че тя не е удряла топка в този период, вероятно би забравил за атрофията на крайниците си след продължителното лежане и щеше да подскочи от изумление.
2020 година има свое мнение и продължава да ни доказва, че вече има все по-малко невъзможни неща и бекхендът с лазерно насочване на Цветана Пиронкова е едно от тях. Именно това бе основното оръжие в арсенала ѝ в Голямата ябълка, което принуди бившата №1 в света Мугуруса и най-добрата хърватска тенисистка Векич да забият ракетите си в земята, тъй като на практика нямаха лек за тази отрова.
Цветана спокойно влизаше без напрежение и очаквания във всяка среща, бидейки лекия аутсайдер, което в крайна сметка се оказа важен джокер в ръката ѝ. Освен това първото подаване на 32-годишната майка бе едно от най-ефективните в турнира и едва на 1/8-финалите срещу Корне загуби първия си сет. Неортодоксалният сечен форхенд поставяше в неудобна позиция всяка нейна опонентка, която трябваше да присвива колене и да взима ниско топката, за да я отиграе. Въпреки че с течение на турнира започнаха физическите проблеми и дясното бедро бе пристегнато с бинт, това слабо се отразяваше на движението ѝ по корта, защото скоростта, времето за реакция и самата ѝ физическа форма бяха толкова изумителни, че всяка нейна колежка в средата на 20-те си години би ѝ завидяла.
Цветана Пиронкова ни донесе обединение не само във вечерта преди деня на Съединението, когато сюрпризира Векич в третия кръг, а за почти две седмици.
С четвъртия си 1/4-финал в турнирите от Големия Шлем и първи в града, който никога не спи, нашата роза вече е била сред най-добрите 8 в три от четирите най-значими състезания от календара - Откритото първенство на Франция (2016), Откритото първенство на Великобритания (2010, когато достига дори 1/2-финал, 2011) и сега.
Хората са казали, че човек е толкова голям, колкото са мечтите му. Затова, Цвети, не спирай да мечтаеш, защото българите със сигурност го правим не само денем, но и нощем пред малките екрани, когато твориш изкуство от най-източните кортове на света в Австралия до тези на запад в Америка.
Коментирай