_small.png)
Росен Ненчев за втори пореден сезон ще бъде тенор в „Театро Сан Бабило” в Милано. Българинът освен обаче у нас е познат не само с оперните си качества, но като първенец на доста турнири по плажен тенис, като изявен състезател по плажен волейбол в миналото, а и като 10 години състезател по тенес на корт в „Левски”.
Гонг откри Росен Ненчев при краткото му завръщане в родината, преди да отпътува отново за Италия. Ето какво сподели пред нас тенорът за срещата с внучката на Пучини, за връзката мужду операта и плажния тенис, за бъдещите му изяви на корта и сцената:
Другата седмица се прибирам в Италия защото ми предстоят нови изяви. В началото на февруари ще направим няколко постановки. Първото, което предстои е „Лучия ди Ламермур“ (трагична опера в 3 действия от Гаетано Доницети), където ми е поверена една от главните роли. След това ще имам отново участия в „Аида”, няколко концерта в Бергамо и Комо.
източник: снимки: Личен архив
Операта я чувствам като моето призвание, а спортът – моята страст. От малък съм възпитаван винаги да се състезавам. Спортът ми помага и в оперното изкуство. Човек, когато се чувства физически добре и на спецаната изглежда по-добре, а операта е и тежко физическо занимание.
Основното ми занимание е оперното пеене, а плажния тенис, макар на професионално ниво, си остава забавление.
източник: снимки: Личен архив
Много съм се занимавал с плажен волейбол, бивш състезател съм на Левски по тенис на корт. В България ме запалиха по плажния тенис, а в Милано се осъвършенствах и доста бързо навлязох в този спорт. Края на месец февруари сигурно ще отидем да участване в турнири на Канарските острови, които по време се разминават със спектаклите ми.
Точно преди да се върна в България през декември, станах шампион и на Ломбардия по плажен тенис. Имам да защитавам позиции и няма как да избягам от този спорт в бъдеще!
Учил съм класическо пеене при един от най-изявените български педагози Георги Делиганев и той ми каза, че трябва да отида в родината на операта, за да се усъвършенствам. Той ме изпрати в Италия при един друг педагог, останах, взех и магистратура в музикална академия „Марчиали” и така стана моето преминаване. В българия съм завършил Икономическия университет, след това Музикалната академия.
източник: снимки: Личен архив
Сцената на „Театро Сан Бабило” за мен е изключително важна защото макар да е малката Скала в Милано, е много важен театър. В центъра на Италия страшно много хора идват да ни слушат. Даже един от спектаклите имах честта да присъства самата Симонета Пучини – внучка на Джакомо Пучини. Тя много ласкаво се изказа за нашата постановка и ни покани на обяд в къщата на Пучини. За мен е много важен „Театро Сан Бабило” защото могат да се срещнат много влиятелни хора, импресарски агенции.
Сега ми предстои втори сезон в „Театро Сан Бабило” и съм съвсем в началото на моята кариера. Имам много любими опери, но ролята на сърцето и операта на сърцето ми е „Тоска” и арията на Каварадоси. Бих искал да доиде моментът, в който ще изпълня тази роля. От до момента изпълняваните „Набуко” и ролята на Исмаел както ролята на Горо в „Бътeрфлай” страшно много ми допаднаха. А тази, която сега ще направя лорд Артуро в „Лучия ди Ламермур“, ми е много любима. Влюбвам се във всяка нова роля, а и така трябва да бъде.
За сега се опитвам умело да съчетавам операта и плажния тенис. Плажният волейбол е вече само за разнообразие с приятели. След като в плажния тенис постигнах такива успехи и в операта съм в „Театро Сан Бабило”, значи успявам. Надявам се и в бъдеще да е така.
Още от Росен Ненчев чуйте в прикаченото интервю, както и едно от неговите изпълнения в Театро Сан Бабило.
Коментирай