Сесил Каратанчева отдавна не бе говорила. След 31 декември 2007 година и изтърпяното си наказание, тенисистката ни бе ограничила медийните изяви, бе се съсредоточила изцяло на изявите на корта. На 8 август тя стана на 19 години, а феновете на тениса у нас ще могат за първи път след началните й професионални стъпки преди около пет години да я видят на живо в официални мачове от 13 септември на Алианц Къп на ТК Левски. Турнирът е до 21 септември с награден фонд 100 000 долара и на него ще се пуснат още Цветана Пиронкова и чужденки от Топ 100 на женския тенис.

Сесил Каратанчева даде интервю за Гонг, в което заяви, че иска да се върне поне до върха, който бе покорила – 35-ото място в света от 07 ноември 2005 година. Втората ни ракета звучи доста по-сдържана и зряла. Сесил разкри мечтата си – да играе отново в Париж на Ролан Гарос. Извън изявите й на корта, тенисистката ни запазва тайнственост: „Нищо не мога да казвам сега за човека до мен. Всичко трябва да си остане тихо и кротко. Ще кажа само, че се чувствам щастлива”.

Ето какво сподели Каратанчева пред Гонг:

Не съм играла официален мач в България откакто играх първия си турнир в родината! Много е интересно след толкова година да се върна на българския корт. Очаквам го с удоволствие. От тогава съм остаряла с пет години! Била съм си живо бебе тогава! Доста хора ще дойдат да ме гледат - приятели, познати, но не съм притеснена. Искам да видя и точно кой ще дойде да ме види. Гордея се, че такъв голям турнир ще се проведе в България. Чакам ви на 15 септември на кортовете на Левски. Чакат ме доста добри съпернички, включително и първата ни ракета Цветана Пиронкова, това очертава турнирът да е доста силен. Ще бъде интересно за гледане.

Преди 20 дни остарях с още една година. Чувствам се добре, тренирам и нищо интересно. Сегашното ми 174-о място ми звучи скромно и мъничко, но съм на принципа бавно, но славно. Сега ритъмът ми е турнири и подготовка. Дано до края на годината имам още доста турнири, нямам конкретна цел. Не мога да кажа точно дали сега играя по-добре от преди. Вече съм по-голяма, по-силна, дано съм по-добра.

Искам да играя Ролан Гарос! Останах много разочарована тази година, че не ми стигнаха точките. Това ме беше голяма цел. Изпуснах го турнира тази година, но догодина го чакам с нетърпение. Имам много хубави спомени, много победи! Париж ми е слабост!

Тези, който не са ме гледали след наказанието, ще видят нещо ново в мен, но и не съвсем. На корта ще видят по-различни неща, но извън него – не.

На Откритото първенство на САЩ и квалификациите се чувствах добре. И преди съм била там, но и малко странно. Все пак да играя пак Голям шлем толкова бързо след завръщането ми. Имаше и притеснение, но си беше турнир като всеки друг.

Най-приятният и най-неприятният ми мач едновременно бе с една испанка в Мароко, от която загубих. Няма значение дали турнирът е малък или голям, излизаш и играеш. За никой не е тайна, че предпочитам големите турнири, предизвикателството може само да ме привлича. Трябва да мисля и за точките, но малките турнири вече са на привършване за мен. Вече имам достатъчно висок ранкинг, за да играя в големите турнири. Не искам бързо да прескачам нещата, да преследвам точки и да правя бърз прогрес, искам по-бавно, постепенно и по-запомнящо се да се изкачвам! Минималното за мен е да се завърна там, където бях преди. След това искам и по-нагоре.

Заминавам след няколко дни за Гърция, където ще участвам на 100-хилядник. Надпревара от достатъчно висока категория. Мениджъри продължават да ми бъдат немците, взаимно сме си доволни от взаимните дела, работим добре. Не мога да се оплача. Баща ми е треньор, без него съм за никъде!

На любовната сцена няма нищо ново. Даже всичко е доста еднообразно. Нищо не мога да казвам сега за човека до мен. Всичко трябва да си остане тихо и кротко. Ще кажа само, че се чувствам щастлива.