Президентът на БФТенис - Стефан Цветков, даде интервю, в което говори за редица теми, свързани с елитния спорт. Цъфа, както е известен сред близките си, е със сериозни позиции и в световния тенис. Сега той говори за състоянието на тениса по време на пандемията от коронавирус, както и за бъдещето на спорта.

- Странна година беше 2020-а. Но тенисът имаше поводи за добро самочувствие, нали...

- Да, имаше поводи за добро самочувствие. Толкова. Успяхме да проведем вътрешния календар, имаше условия през повечето време за тренировки. Но по-скоро нищо от това, което би направило разликата, не можа да се случи. В световен мащаб тенисът поради пандемията загуби доста от своята атрактивност. Затова генерално нещата са негативни. Да - Цветана Пиронкова стана спортист на годината, да - националният отбор за ATP стана отбор на годината, да – Григор Димитров продължава да е любимец на фенове и журналисти. Иначе тази година за първи път у нас влиза верига UTR PRO – с пет турнира с по 25 000 долара награден фонд, три за мъже и два за жени, всичките в Пазарджик. UTR осигурява сериозна конкурентна среда, всеки състезател изиграва минимум по 4 професионални мача, защото системата е на групи. Даваме силен тласък на Център за професионално обучение на треньорите. Стартирахме редовни онлайн курсове за квалификация по линия на Global Professional Tennis Coach Association към ATP. Първите няколко уикенда лектори бяха авторитетни имена като Алберто Кастелани и Тони Надал и интересът беше много голям. Но и проблемите, които имаме да решaваме, са много.

- Какво имате предвид?

- Клубовете си имат своята независимост, а това означава – да имат и решения как да провеждат своите активности. Но ние, доброволците във федерацията и хората в офиса, доста често се оказваме тези, които трябва да взимаме решения и да действаме вместо някой друг. Така се е наслагвало през времето - отделяме нерви, време, усилия за, бих казал, понякога излишни действия. Които в крайна сметка са без привкус на реформи и са за сметка на други стратегически инициативи.

- Каква е стратегическата цел на Българската федерация по тенис?

- Дигитализацията на всички равнища. Вече сериозно работим за създаването на наша собствена електронна система. Преговаряме със световни софтуерни фирми. Буквално всички сфери от дейността на федерацията ще бъдат дигитализирани – децата, състезателите, любителите дори, обучението на треньорите и съдиите също, както и алгоритъмът за организиране на турнири и много други неща още...

- А какъв е козът на федерацията в маркетинга?

- Покрай телевизионните предавания и покрай турнира в София се създаде сериозна маса от публика. Имаме много фенове, които не играят тенис. Има 150 000, които играят. Има още два пъти по толкова, които гледат редовно тенис. Има и други, които гледат само Григор и Цветана. Всички те би трябвало да са големият ни коз. Трябва да потърсим технология и начин как да привлечем този актив. Имаме и заможни хора, които играят тенис и по места могат да правят хубави неща за спорта. За съжаление нямаме средства, с които да стартираме всяка година като приходи от световната и от европейската федерации. Но ако обединим нашия капитал – хората, които се интересуват от тенис, и сме модерни технологично, би трябвало нещата да потръгнат по-добре. Защото всичко като структура на федерацията и нормативни документи е направено. Трябва да свикваме, че вече няма оne man show, който да решава и да прави всичко. Има комисии и правила. В едни други години, по-идеалистични, сме правили много неща. Излишно много. Искахме да сме навсякъде. Това е коствало много усилия и много средства – от спонсори и наши средства. От истинско желание да станат неща, които не сме успели да постигнем преди ние или нашите родители. Но се отрезвихме. Днес, ако не си изорем нивичката, т.е. не си направим модела, няма как да стане. Темпото беше невероятно, което обаче не създаде стабилни основи. Сега по-корпоративно, оглеждат се нещата, стабилизира се бюджетът. И се търсят възможните приоритети. Имаме Национален тенис център, имаме и турнир – но не знам за колко време…

- Как стоят нещата с турнира за тази година?

- На пръв поглед просто. Има създадена публика. Винаги хората ще се интересуват от Григор. Миналата година имаше договор да играе. Но... календарът падна заради вируса и после нещата на Григор не му съвпаднаха. Това удря върху спонсорите, върху държавната подкрепа също. Проблемът е, че собствениците на турнира от Dubai Duty Free си търсят и по-добри възможности. В наше лице имат прозрачен и честен партньор. Пет години минаха. Трябва да сме реалисти - ако за такъв турнир няма дългосрочен вариант на поява на Григор или на Джокович, ще има проблеми със спонсорите както досега.

Защото генерално имаме малко други козове. С изключение на публиката. Нямаме сериозни приходи от сувенири, от кетъринг също, малко от ВИП. Имаме чудесен телевизионен партньор, а спонсорите – слабичко... Остават ATP медийни права, драстично намалени, и „Емирейтс“. Това е. Няма тайни приходи и пера. Държавата се включва с 500 000 лева. Трябва и местна звезда. Григор или Джокович. Мико Кузманов, Адриан Андреев, Алекс Донски и Алекс Лазаров вървят напред, дай Боже някой да влезе в стотицата, за да генерират и те по-сериозен интерес. Дано успеем да го проведем още няколко години. Сега има нагласа, че сякаш по-скоро ще успеем. Имаме разговори със сериозни спонсори, както и с министър Кралев. Но дългосрочно този турнир трудно ще е в София. Някои си мислят, че това е някаква прищявка или финансова инжекция за този или онзи. За жалост тази фикция се подклажда от хора, които не разбират процесите. Но да не забравяме, че направихме много добре три пъти Турнира на шампионките на WTA. А ако се върнем 15-ина години назад - и „Фед къп“ с участието на 16 състезателки от Топ 100.

- Не е ли твърде сложна структурата на световния тенис?

- Прекалено сложна. Има седем големи организации, които го ръководят според своите виждания и интереси – двата тура ATP и WTА, четирите Гранд шлема и световната федерация ITF. По-надолу са шестте регионални федерации. Това са доста организации, които постоянно дават различни сигнали. За честността и чистотата в тениса се инвестираха рекордни средства от международната федерация – за антидопинга, срещу корупцията. Посоката беше поета решително. Сега в пандемията имаме решения в друга посока. ATP наскоро го направи, очаквам и другите организации да го последват – разреши за три години отново турнирите да имат за партньори компании за залози. Това не значи, че ще се случват залагания извън правилата. Но досега в това отношение имаше твърда политика на всички. Иначе националните федерации, такива каквито ги знаем, полека-лека няма как да издържат с изключение на 20-25 държави. Особено когато традиционните клубове почти са на изчезване. Говоря за клубовете като членска маса, с прозрачен борд, доброволчески, който поддържа спортна дейност и след това реинвестира част от печалбите в спортни дейности, а не в капиталови разходи, инвестира в състезатели, треньори и в обучение. Всичко това започна да променя ландшафта на тениса още преди вируса. Сега този процес ще се забърза още повече. Който иска да бъде жив, ще трябва да няма сантименти и всичко ще е комерсиално. И обратно – когато дадена федерация и най-вече нейните членове – клубове, са в сложно положение, няма как самата организация и дори международната централа да не изпитват сериозни трудности.

- Значи може да има трусове в глобалния тенис?

- Нека свалим розовите очила. Ако се фокусираме не върху отделните постижения на организациите, а върху общото положение, тенденциите не са вдъхновяващи. Затова аз - като член на ръководството на ITF, апелирам за по-сериозна централизирана политика в световния тенис. Сега тези седем мощни организации общо отделят общо 15 милиона долара годишно за развитие на тениса по света. И това се дава от спорт, в който се правят и потеглят милиарди в най-различни посоки.

- Какво трябва да се направи?

- Вижте волейбола – световната федерация заедно с един фонд влагат 300 милиона за развитие на спорта. Тъжната истина е, че в тениса там, където не се печелят пари, обръщането на внимание намалява. Разчита се някоя федерация, клуб, спонсор, родител или всички в пакет да докарат добър състезател до 18-19 години, където агентите и туровете го взимат. И турът започва да печели от неговата визия, лице, игра, успехи. Състезателят също печели, разбира се. А тези надолу под него са в ролята само на производители и черноработници. Да не говорим, че има фрапиращи случаи на конфликт на интереси по върховете на световния тенис. Това за мен е картелно поведение. Пазарът си е пазар, но там където говорим за стратегии и подрастващи, за масовост и за здраве, са необходими регулации. Може да се регулира с едно съобразяване с факта, че даденият състезател е минал през някаква система. Дали клуб или федерация, или и двете, трябва в даден период да получават дивиденти от това, които да влизат в изграждането на други такива спортисти. Да има правила, които да се следват на базата на регулации на най-големите агенции и цялата мениджърска дейност. Бяха тръгнали подобни разговори, но короната ги стопира. Трябва да се измисли балансирана формула, за да се спасят клубовете и националните федерации, които са в основата. Когато една система отгоре получава всичко, а отдолу нещата са оставени да се оправят сами и само „пазарно“ без регулации, рано или късно няма как системата да не се дестабилизира. Нещата в тениса ще се понаредят, когато световната структура бъде пренаредена или поне регулирана донякъде. Ако се отпуши да работи и се оптимизира дейността на световната екосистема на тениса, ще стане по-лесно и в България. Иначе в ITF при Дейвид Хагърти стартираха някои хубави неща. Например няколко наши тенисисти се възползваха от средства 2-3 години за участия по турнири от един фонд. Вярвам, че идването на Андреа Гауденци начело на ATP, както и на Майк Макнолти и Жил Муретон, съответно като президенти на федерациите на САЩ и Франция, ще има положителен ефект върху световния тенис.

- Заради всичко, което казахте, ли сте фен на тениса отпреди 30-40 години...

- Заради дървените ракети, белите екипи, традицията, феърплея, приятелствата. Това са основните неща, с които тенисът е бил известен. Пътят на играчите до 80-те години беше колеж, образование и тенис. Също имаше наградни фондове, но не такива. В това отношение всичко стана извън контрол. Играчите не спазват етичен кодекс. Състезатели, активирани от мениджърите, искат баснословни пари от турнирите. Без да се замислят, че изсмукват една система, която ги е създала.

- Каква е възможната формула за стабилизиране на националните федерации?

- Показателен е примерът на Италия, но тя е по-голяма държава. Там президентът Бинаги успя да направи телевизия на федерацията. Имат милионно финансиране от Италианския олимпийски комитет и от държавата. Сега в Торино ще е турнирът Мастърс за следващите години. Имат Nextgen в Милано, имат и турнира в Рим, където федерацията е съсобственик. Като се има предвид, че Италия е родината на бийч тениса и на падъла, италианците са в добро състояние. Това може да се каже и за Гранд шлем нациите и за още двадесетина държави в света от гледна точна на националните им федерации. У нас разполагаме с Национален тенис център, приходите от дейността на който трябва постепенно да се увеличават.

- Как да завършим по-позитивно?

- Радетел съм да направим 4 регионални федерации със свои отговорности и независим статут. Търсим и развиваме сътрудничество на балканско ниво. В основата сме на създаване на Балканска асоциация по тенис. За да могат младите ни тенисисти още от 10-12-годишни да пътуват на състезания навън. В контакти сме с три академии в Испания, както и с водещите федерации на Германия и Франция – да изпращаме децата на кампове и обучения там, където могат да вземат най-доброто. Гордеем се с постиженията на младите ни тенисисти – плевенчанките Йоана Константинова и Росица Денчева са №1 и №2 на Тенис Европа при 14-годишните. Имаме трима в Топ 100 при 18-годишните - Денислава Глушкова, Пьотр Несторов и Динко Динев. Всеки месец правим кампове в Националния тенис център. На прага сме да влезем в училищата чрез клубовете. Треньорите да водят занимания по тенис по време на третия час по физическо или в занималнята. Правихме го пилотно в няколко училища – Пазарджик, Димитровград, Бургас, Харманли. От 15 септември тази година гоним да влезем в 20-25 училища. Втората година да станат 40 и повече. Ще се създават училищни клубове по тенис, ще има училищни първенства. Това е пътят един спорт да стане истински масов. Иначе короната ни отрезви. Каза ни – я си подредете нещата. Но средставата трябва да си ги изработим в системата или на пазара с модел, който работи. Моята мотивация е всичко, което е направено, да остане в историята. И да започнем нова страница. Лека-полека да подмладяваме федерацията. Да активираме клубовете и хората с новата комуникационна платформа. Да обединим нашия пазар от всички, които обичат тениса и се интересуват от него. Само това, съчетано със сериозни промени в организацията на тениса на глобално ниво, може да ни дръпне напред и нагоре като национална федерация.

"Спринт"