Талантливият тенисист Калоян Валери Вълчев е роден на 21 февруари 1998 година във Варна. През есента на 2002 година баща му го записва да тренира тенис в ТК „Черно море – Елит”. Младият състезател е спечелил редица титли. Последната дойде на 12 май и е от силния международен турнир до 14 години от календара на Тенис Европа в Свиленград. Вълчев даде интервю за сайта на БФТ.
- Калояне, как и защо започна да тренираш тенис?
Моят баща Валери Вълчев, забелязвайки усета ми към топката и възможността да поддържам концентрация достатъчно дълго време, решил да ме запише в ТК „Черно море – Елит”. Първоначално са му отказали поради възрастта ми и съмненията на треньорите за провеждане съзнателно обучение. В последствие баща ми е успял да убеди ръководството на клуба и съм започнал тренировки при Светлана Николова. Тенисът е изключително интелигентен и красив спорт. Любовта на семейството ми към него е огромна. Баща ми пази видеокасети с архивни записи на тенис мачове, провели се през миналия век. Често обсъждаме играта и постиженията на тенис звездите от онези години. С особена гордост и радост се връщаме към успехите на сестри Малееви.
- Къде тренираш и имаш ли личен треньор?
От 2002 година тренирам в ТК „Черно море – Елит”. През 2005-а бях включен в отбора на клуба, за който и до момента се състезавам. В периода 2005 – 2011 треньор на отбора бе Мирослав Петров и успешното ни сътрудничество донесе много индивидуални и отборна титли на мен и на „Черно море – Елит”.
Личен треньор нямам и не съм имал. През годините съм тренирал с отбора, но са ми помагали и други треньори от Варна и София, на които съм много благодарен и задължен. Бих се радвал да работя определени часове индивидуално с високо квалифициран специалист, който да ме обучава и направлява в развитието, но намирането и обезпечаването на такъв треньор е трудна задача на този етап.
източник: Снимки: БФ Тенис
- Как помага БФТ за твоето развитие?
БФТ и БНТЦ (след създаването му) имат много важна роля в развитието ми като състезател от националния отбор на България. Благодарение на подкрепата на федерацията участвах в множество международни лагер-школи и турнири. От специалистите, които работят в БНТЦ, съм научил много полезни неща и благодарение на тяхното внимание и труд подобрих своята игра. Без подкрепата на БФТ и нейните спонсори развитиетио на талантливи български млади тенисисти би било изключително трудно. Бих се радвал много скоро да имам възможността отново да тренирам на кортовете на БНТЦ.
- Труден ли беше пътят към титлата в Свиленград? Тя ли е най-големият успех в кариерата ти до момента?
През лятото на 2011 г. играх финал на сингъл в турнир от веригата на Тенис Европа до 14 г. – Devin Cup. Състезавах се с година по-големи, загубих от класен играч от Сърбия, но осъзнах, че имам шанс за титла. Постигнатите тогава победи над тенисисти от различни държави, от различни школи и с различни стилове на игра ми подсказа, че мога повече.
Да спечелиш национален или международен турнир не е лесно. Има и по-трудни, и по-леки срещи. В Свиленград финалът с румънеца Йордаке беше най-труден, но не бе единственият оспорван мач. Бях пределно мотивиран да спечеля, представях не само себе си, но и България.
- Докъде искаш да стигнеш в спорта? Какви са плановете ти за сезона?
Разбира се всеки сериозен състезател се цели във върха. Моята цел е да постигна успехи в турнири от ATP, защо не и от Големия шлем. Ще измине време и някои неща ще се променят. Искам да представям себе си и България успешно на най-високо световно ниво индивидуално и отборно.
През този сезон се надявам да достигна топ 20 на класацията на Тенис Еврода до 14 г..Трябва да подобря още играта си и да продължа с успешните изяви в турнирите от веригата.
- Имаш ли модел за подражание в тениса?
Харесвам начина на игра на Новак Джокович. От всички играчи трябва да се взема най-доброто. Винаги съм се възхищавал от успехите на Мануела, Катерина и Магдалена Малееви и г-жа Юлия Берберян. Няма да забравя наученото от тях и благодаря на г-жа Берберян за проведените тренировки и обучения.
Сега, като всеки българин, свързан с тениса, следя изявите на Цветана Пиронкова и Григор Димитров. Осъзнавам колко е трудно да пробиеш на световно ниво и какъв труд са положили състезателите и техните близки.
- Къде учиш и как съчетаваш спорта и училището?
Уча в Математическа гимназия „Д-р Петър Берон” във Варна. Приеха ме от 5-и клас на база представянето ми по математическите състезания. С училищното ръководство се договорихме, че ще ми се налага да отсъствам поради участия в състезания. Дотук се справям отлично. След турнир наваксвам пропуснатия материал. Натрупаните отсъствия понякога създават проблеми, но несъмнено училището е много важно за изграждането ми като личност. Когато не съм на лагер или турнир по тенис, участвам в състезания по математика. Тази година винаги съм бил в първите петима по класиране. Явявам се на олимпиади и по други предмети – по география за трета година съм втори на областния кръг. Досега съм завършвал учебните срокове и години единствено с отлични оценки. Съчетанието на спорта и учението е задължително, но изисква много труд и лишения.
- Имаш ли любим отбор и спортист извън тениса?
Европейският шампион Челси е любимият ми футболен клуб. А любим спортист е звездата на снукъра Нийл Робъртсън.
- Четеш ли книги, или предпочиташ компютрите?
Компютрите осигуряват лесен и безплатен достъп до всякаква информация и затова ги предпочитам. Но не може само с тях. Трябва да се четат и книги. Повечето книги, които чета, са за тенис и са основно на английски. Чета и други английски книги понякога. От българските автори – основно задължителната изучавана литература, която разкрива богатството на българския език и учи на патриотизъм.
Накрая използвам възможността да изразя своите благодарности към всички, които ми помогнаха да постигна тези скромни успехи в тениса, и вярвам, че всичко предстои.
На първо място това са моите родители, баба и дядо. Баща ми е основен двигател, а другите от семейството ми ме придружават по време на лагери и турнири. Благодаря на ръководството на ТК „Черно море–Елит” Варна за предоставената възможност да тренирам и да се развивам. Признателност към всички треньори, които са работили с мен през изминалите години.
Благодаря на БФТ за подкрепата и доверието. Благодарност и към всички специалисти от БНТЦ за отделеното внимание и труд.
Коментирай