Кубертен е казал “Важно е участието, а не победата”. Моята трактовка обаче е “Важен е духът, не победата”.

България изпълни целта си на Фед къп 2011 - запази мястото си в І група на зона Европа - Африка. В същото време пък най-добрата тенисистка на планетата Каролин Вожнячки с Дания - не, изпадна. Националките ни бяха само на 3 гейма от изкачване във Втора Световна група, не на 1 мач, не на 1 победа, не на 1 сет, а на 3 гейма. Болката обаче ни попречи. Чувството толкова близо да си до пълния успех и да ти се изплъзне е болезнен, но пък възхищението и признанието на противника понякога е много по-стойностно.

Цветана Пиронкова загуби от №11 в света Шахар Пеер пред 1200 израелци, но не напуска преждевременно корта, не се отдаде на болката от разтегнатия й бедрен мускул, остана и доигра срещата, както винаги до сега. Силата й бе оценена от израелците, които изключително рядко си позволяват да похвалят противниците си. Цялата публика в Ейлат възнагради с еднаква доза аплодисменти и своята любимка Пеер, и нашата Пиронкова. Два дни по-късно в българския лагер продължаваха да се получават похвали за борбеността ни. Всички отбори на Фед къп в Израел, местните журналисти, фенове, руски емигранти и всякакви хора казваха едно: “Поздравления за България! Имате уникален боец. Рядко се виждат такива тенисисти!”.

България има страхотна Цветана Пиронкова, има невероятна Маги Малеева, има страхотни тенис-бойци. Просто понякога духът е по-важен от победата.