Далеч не всички таксита са жълти, дори у нас вече има зелени. Лондонските таксита са черни, в Австралия са бели, в Южна Африка - червени, в Мексико - зелено-бели. А в Гана са шарени. Главната цел на подобно цветово разделение е такситата да се забелязват отдалеч, при това ясно да се разпознават от другите коли. Но жълтото преобладава като цвят.

Предполага се, че нормален човек не би си купил жълта кола, нито би я боядисал така, освен ако не е Ферари. Което е всъщност такси, ама само за готини мацки. А защо точно жълт е цветът на такситата, а не лилав, например? За да разберете, ще трябва да се заровим малко в историята.

Таксито, като форма на услуга, превоз под наем, съществува още от XVІІ век, но няма да ви връщам чак там. Ясно ви е, че щом човек има нужда да стигне от точка А до точка Б, но няма собствено транспортно средство, няма нищо по-нормално от това да си наеме. Дотук всичко е ясно. Първите таксиметрови коли, като под таксиметрови тук вече се разбира със специално устройство, което да отчита такса на изминато разстояние, започват да работят в Щутгарт през 1897 година. Автомобилът е "Даймлер-Виктория", движи се с бензин, апаратът е създаден от Фридрих Вилхем Густав Брун. Цялата работа е немска, както виждате. Колите обаче са черни, мястото за шофьора е открито - кабриолет, макар че вече няма таксита с открити части.

През 1899 година подобни возила тръгват в Париж, 1903 година в Лондон и все черни. Първите таксита в САЩ са в Ню Йорк, внесени са от Франция, от Хари Алън. Това е човекът, който решава да ги боядиса в жълто, за да се различават от останалите коли, които по онова време били основно в черен или в бял цвят. Целта била разликата да е очебийна. И до ден днешен жълтите таксита са една от запазените марки на Ню Йорк. Там е работата, че в представата на хората, веднъж боядисана в жълто, такава кола автоматично станала синоним на такси. Дори се появил изразът "да си наемеш жълто", което означава да си викнеш такси. Така почти всяка следваща таксиметрова компания в другите големи американски градове тръгвала, априори, с идеята да е жълта, защото било ясно, че е такси. Нямало нужда нищо да се обяснява. Такъв е случаят и в Чикаго, където Джон Хърт основава жълтите таксита на Чикаго през 1914 година, също емблематични коли.

Често пъти компаниите за таксита предлагали и друг тип наемен превоз, да си поръчаш кола от дома, за някакъв случай. Тези коли не били жълти, макар че също били таксиметрови. Което означава, че дори онези таксиметрови компании, които оперирали само с жълти коли, разполагали с такива, с друг цвят. На улицата обаче можело да спреш само жълто такси. Така се родила традицията, която и до ден днешен върши работа.

Ако имате още въпроси, питайте Питанка. Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook.

Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук