Защо отрицателната частица „не" в гръцкия език значи „да"?

Отговора на днешната Питанка можете да слушате ТУК

Много интересен въпрос. Да, тоест не, както биха казали гърците и Петко Бочаров.

Ние днес схващаме частиците „да" и „не" като даденост. Но те не са толкова древни. Всъщност древните езици много рядко работят с подобни кратки форми. Те имат начин за потвърждение и отрицание, но не са толкова твърди, далеч по-уклончиви са. Например в латинския няма „да" и „не". Съвременните утвърдителни частички в романските езици, например sì в италиански, sim в португалски, идват от латинското ita est - така. Когато в Рим някой е искал да даде положителен отговор, да потвърди нещо той буквално е казвал така е, потвърждавал е казаното. Не е казвал „да", дори когато е било въпрос. Искаш ли да направиш нещо, потвърждението не е било с да, а така е, искам да направя еди какво си.

При „не" нещата стоят по подобен начин. Non - основата за отрицанието е всъщност нито един, никой. Ni е стара индоевропейска форма за отрицание. Преди да отидем при гръцкия език , нека отворим една скоба. Това, което ви звучи на всички езици като „не" се дължи на на въпросната частица. Но, разбира се, има езици, които могат да ви подведат. Например на турски отрицанието е йок, на албански йо. И в доста езикови групи така се отрицава, което може да ви се стори подозрително близко на старонемското я, но не е така.

Да не задълбаваме чак дотам и да си дойдем при гърците. Още преди Омир те се се съгласявали с „не". Всъщност правилното е да се удължава е-то. Това е потвърждение и означавало така е, вярно е. Още по-характерно е при преводите на Библията, където потвърждението се изисква често, там е пълно с не-та, тъй като характера на текста го изисква. Това „не" обаче на латински изглежда като най, което трябва да бъде сравнено с положителната частичка, която все още съществува за потвърждение в доста езици. Например в английския или пък при сленга на моряците. Сравнете го и с частичката за степенуване при нас - по-добър, най-добър - висша верификация.

Ето как в старогръцки, а после и в латински е нямало концепция за еднозначен отговор, а за потвърждение или отрицание на онова, което чуваш. И така „не" е потвърждение, което днес се е превърнало в кратка форма и проблемът и е, че страшно много прилича на частичката за отрицание. Но всъщност са съвсем различни неща.

Надявам се успяхме да разсеем мъглата около гръцкото „не".