Защо източноправославните свещеници са с бради, а католиците до един са избръснати? Задължение ли е брадата?

Отговорът на днешната Питанка можете да слушате ТУК

Брадата е важен мъжки атрибут, издава зрялост и сила. И друг път сме говорили за нея. В ранните дни на християнството мъжете са носели бради, това е било вън от съмнение. И Исус също. Юдейското духовенство е смятало брадата за неизменна част от обществения имидж и духовниците са оставяли брадите си дълги по няколко причини. Първо, Светото писание има няколко мъгляви предписания, които не казват точно да не си бръснеш брадата, по-скоро са предупреждение да не следваш стари езически практики, като например да си бръснеш част от косата, като почит за мъртвите. Но понеже в бръсненето, на каквато и да е част от главата влиза и брадата, някои избират да тълкуват текста така. До ден днешен ортодоксалните еврейски богослови не си бръснат брадите.

Тази традиция преминала в източното православие, но също така и в исляма, където брадата също е отличителен белег на духовниците. Освен това брадата е символ и на аскетизъм, откъс от ежедневните практики, независимо дали става въпрос за духовник, който работи сред общността или монах. В източното православие между целибатното и нецелибатното духовенство има редица разлики, но това, което ги обединява са брадите. Това е по линия на традицията, базирана бегло на библейски текстове. И именно, защото е базирана бегло, затова на Запад си позволяват да не я спазват. Римската мода традиционно е била мъжете да са бръснати. Дългата брада минавала за варварска. С навлизането на християнството имало особен период, който юдейските дълги бради и римските хигиенни навици са влизали в странни взаимоотношения, но на събора в Ахен през 816 година се взима решение монасите на Запад да се бръснат на всеки две седмици. Към началото на XІ век традицията да се носят бради е изоставена почти в целия католически свят, а през XVІ век е канон католическите свещеници да са без бради.

След Втория ватикански събор този канон отпада. Днес брадата е въпрос на избор, както при католиците, така и при източното православие. Никой не може да попречи на католически духовник да си пусне колкото си иска дълга брада. И обратното, няма изрично предписание нашите попове да са брадати, ако не са част от черното духовенство. Спокойно може е да не са. Затова имаме попове с поддържани брадички или с катинарчета, допустимо е. Дори се позволява да имаме голобради, ама иди доказвай, като си голобрад, че си поп. Към днешна дата работата на католическите свещеници вътре в общността е много сериозна и се приема, че брадата би представлявала известна бариера в общности, в които не е традиционно носенето и. Обратното, източноправославните попове намират брадата за декларация на статут, а и работата в общности, извън църквите и в манастирите не е чак толкова активна, че да се налага приобщаване. Напротив поповете държат отдалеч да се знае какви са, затова са с бради.

Ако имате още въпроси, питайте Питанка. Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook.

Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук