Когато физическите белези се прикрепят на етични концепции, всичко е възможно, зависи от въображението ви. Така че дяволът не само може да има рога, опашка, да е червен, крилат, с копита, но също така може да има раздвоен език, четвърта сливица, обърнат менискус и какво ли още не. Добрата книга - библията - не казва нищо по този въпрос, а все пак съвременната идея за дявол има много общо с библейския сюжет.

 Дявол идва от гръцки и означава буквално клеветник. Другата популярна дума - сатана е еврейска и означава противник, обвинител, прокурор. Или иначе казано това са наречия, залепени на морална концепция. Лукавият е същото.

В библията сатаната е представен по три различни начина - като обвинител в книгата на пророк Захарий, изкусител - в "Хрониките" и обвинител при Йов. И в трите случая става дума за божи служител, подчинен на всевишния и изпълнител на неговия план. Той е персонифициран, но библейските персонификации са малко особени. Те не съвпадат една с друга. Те са описания на качества. Ето как дяволът е клеветник. Изкусителят е сила, която те подмамва да кривнеш от пътя. Как си я представяш, това си е твоя работа. В "Откровението на Свети Йоана" се казва, че мястото на нечестивия е до господния трон, което означава, че дяволът не е опозиция на бог, а негово момче за мръсни поръчки. Той има задача да те изпита. Лошото ченге е в играта на добро и лошо ченге. Ти можеш да се справиш с него и той в никакъв случай не може да се мери по сила с бог.

Дотук добре. Обаче концепцията лошо, неправилно включва серия от визуални елементи. Най-вече старите божества на филистимците, сред които Баал, Белзебуб, наречен още Велзевул, пеганските божества. Преди да бъде конституирано еднобожието те автоматично стават демони, подчинени на нечестивия и негови синоними. Ето как редица пегански фантастични същества минават в армията на лъжците и измамниците. Те ви подлъгват, че са истински, но всъщност не са. Това е идеята. Апокрифи и легенди. Така дяволът се сдобива със зъби, рога, крила, копита, лапи и какво ли още не. А всъщност става въпрос за ангел. Тоест дори архангел, който изпълнява мокри поръчки и има армия от лъжци. Евреите го асоциират със стари сирийски вавилонски божества, а европейските християни с разгулните и разпасани сатири. Ето как дяволът получава копита и опашка по нашите географски ширини, става наполовина козел, някакво антропоморфно създание, защото така е много по-лесен за описание и много по-страшен.

Но ако следим внимателно текста, нищо подобно няма в библията. Дяволът е просто лукав обвинител, който подлъгва хората, защото бог иска да ги изпита. Бог е висшият магистрат. Дали ще попаднеш в клопката на лукавия, тоест в клопката на съдебната система, това си е твоя работа. Лошите момчета обаче, типовете под прикритие винаги са будели човешкия интерес. Така дяволът става обект на допълнително надграждане и вече не може да се отърве от рогата, копитата и опашката си. Но иначе не е нищо по-различно от един главен прокурор. С което нищо не казваме за родната прокуратура. Опазил ни господ.

Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук