Gong.bg добави още една годинка, порасна, рано му е да поостарява, но се надявам да сме станали още малко по-добри и по-полезни на вас.

Тези дни около трансферите, тъй като винаги рожденият ден на сайта съвпада с края на зимния трансферен прозорец, се замислих за преходността. За това как бързо нещата се променят, отминават. А в последно време това става все по-динамично, сякаш все по-незабелязано. Нямаме време, все не ни достига да осъзнаем темпото, в което живеем. А то е невероятно бързо. То лети. И ежедневието ни също така се е превърнало в един неспирен летеж. Нещата стават все по-кратки като форми, информационният поток, който всеки може да поеме, придобива все по-сбит вид. Прочитаме набързо заглавията на телефоните си, докато изчакваме два-три светофара на път за работа и толкоз. За повече не ни остава време. Бързаме, бързаме...

Та така и при трансферите. Докато Обертан се нагоди към родните терени и действителност – и хайде, продават го, няма как, трябвало пари да влязат в касата. Киро Десподов бе един от малкото светли лъчи в нашия футбол, струваше си да отидеш на мач само заради него, заради един негов спринт по крилото. Няма как – айде и той по пътя си, трябвало да се развива. Мауридес дойде, бързо стана нов любимец на феновете, игра 4 месеца и хоп – продават го. Стивън Петков, когото привържениците на Ботев чакаха често да реши някой мач и той го правеше и някак бе с онова отличително присъствие на терена, което също така те кара да обичаш още повече играта – и той, към последния в Португалия. Минават и заминават, а ние сме си тук в очакване на поредните нови, които обаче са с все по-слаб блясък.

Опитваме се да мислим философски – такъв бил животът, всичко е бързо днес, трансферите са неизбежното зло. И с умиление слушаме все по-далечните истории за онези времена, когато в един отбор е имало играчи с по 6-7-8, че и повече сезона. Все там, все с тази фланелка. И пак философстваме – ами тогава е било така, по-бавно, по-лекичко, не толкова бързо.

Така и ние в нашето си време от бързане понякога не оценяваме, че стоим цели 12 години. По-скоро устояваме, защото е трудно. Че колко неща в съвременната медийна среда у нас имат 12 години зад гърбовете си? Не са много. И нещо, което видях, че съм писал и миналата година по същото време. Всичко това, за което говоря се случва във времената на тотален хейт, на противопоставяне, на сочене с пръст! А ние просто искаме да сме честни, да си работим, да си правим сайта и да бъдем интересни на читателите. Дали за повечко време, или просто за бързо преглеждане на заглавията, докато висите в трафика рано сутрин.

Честит празник и на тези, които правят Gong.bg. Без тях, просто няма как да се получи. Било то бързо или малко по-спокойно.


Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Gong.bg. Можете да го изтеглите от Google Play, App Store и AppGallery.