Отворено писмо
До Росен Плевнелиев, Президент на Република България 
До Бойко Борисов, министър-председател
До Николай Младенов,  министър на външните работи

До българските медии

Уважаеми г-н Президент,
Г-н Борисов,
Г-н Младенов,

Казвам се Димитър Димитров и от 3 години работя и живея в Лондон, Великобритания.
От почти година отношението на английските власти към българските емигранти е изключително негативно. Това рефлектира и върху отношението на обикновените хора в Англия към нас.

Г-н Президент,
Аз мога да разбера тяхното отношение. Защото те не правят разлика между честен български работник и просяк или крадец от ромски произход.

Но аз не разбирам отношението на България към този проблем. По-точно липсата на такова.

Ние сме третирани като най-долна класа хора. Защото такива сред нас наистина има. Но повечето от емигрантите сме отишли на Острова, защото тук, в България, няма място и работа за нас.

Аз работя в Лондон, но повечето ми пари идват в България. За да помогна на баща си да си оправи покрива. За да помогна на семейството си да живее нормално и да не изпитва лишения. За да мога и аз за месец поне да прекарам време с близките си, доставяйки си елементарни удоволствия.

И затова си мисля, че е крайно време България да се намеси. Да се намесите Вие, г-н Президент, г-н Премиер и г-н Външен министър. Защото посолството ни в Лондон е не просто „Мисия Лондон”. То е “Mission impossible”.

Отзовете мисията си в Лондон. Те са там, за да помагат на българите. А в най-добрия случай те не пречат. Но не защото правят нещо както трябва, а защото ги няма никакви.

Защо България позволява да насочват негативни кампании към нейните граждани, както пише в-к „Гардиън”?

Защо България позволява да наричат гражданите й „мърляви сънливци”, по думите на общинския съветник Ники Айкън. „Уестминстър е готов да плати хиляди паундове за вагони, с които да изпрати мърлявите сънливци от България и Румъния обратно вкъщи и да прочисти техните импровизирани лагери”, казва въпросният лондонски управник.

Защо позволявате тази дискриминация?

Аз съм европейски гражданин, както хилядите ми сънародници тук. И очаквам държавата, от която все още не съм се отказал и в която харча повечето си пари, да ме защити.

Но от Ваша страна – ни вопъл, ни стон.

Аз не се чувствам добре в Лондон. Но в британската столица аз не съм безработен. Или пък ниско платен. От друга страна – аз работя повече от всеки поданик на Нейно Величество. И знам, че така съм ценен и за Великобритания, където плащам данъци и осигуровки, и за България, където харча спечеленото.

Очаквам Вие, г-н Плевнелиев, да направите нещо за нашия имидж на Острова.

Очаквам Вие, г-н Младенов, да направите визита заради проблема. Макар и маскирана зад дипломатическа среща по друг повод.

Очаквам Вие, г-н Борисов,  да покажете на Вашия колега Камерън истинското лице на България.

Крайно време е да направите нещо.

Защото съвсем скоро ще дойде моментът, в който англичанин, щом чуе, че си българин, ще те заплюе на улицата.

С уважение и в очакване,
Димитър Димитров, на 35 години, от Варна и Лондон

(на снимката долу: Димитър Димитров на работа в Лондон, личен архив)

Отворено писмо от един емигрант в Лондон

източник: Reuters