Корените на Великден идват от дълбока древност. В своята езическа същност това е времето на въвеждането на пролетта. По тази причина има много знаци, свързани с началото на живота и възраждането, обяснява великотърновската етнографка Галя Чохаджиева.

„Неслучайно това е празникът на Възкресението Христово, защото това е символ на възраждането на живота - „Смертю смерть поправ". Смъртта на един създава живота на другия. Старите българи наричат всички големи господни празници „големите деньове". Един е денят, който се нарича Велик, което значи повече и от „големите деньове". За източноправославните християни това е най-големият ден, по-голям дори от Рождеството Христово, защото е тъкмо поправянето на смъртта, елиминирането на смъртта", разказва тя.

Символите на Великден се въвеждат с още няколко пролетни празници като Лазаровден и Цветница.

Най-характерният символ е яйцето, символизиращо живота. Още древните римляни и вавилонци са посрещали пролетта с боядисани в различни цветове яйца. В нашата традиция този езически символ става истински християнски символ. На този ден задължително първото яйце се прави изцяло червено. Етноложката разказа, че за това яйце има много легенди, които се свързват с кръвта Христова. Яйцата, които са за посрещането на пролетта в подножието на кръста и капалата кръв, или пък яйцето, с което Мария Магдалена е искала да каже на Тиберий, че всички трябва да повярват във възкресението. Дарявайки му яйце тя казва: „Христос воскресе".

Всичко това се е предавало устно, защото е нямало писменост или писмеността е била във владение на много малък брой хора. И за да може да бъде запомнено, то е обличано в метафорична форма или пък с някакви красиви придатъци, не измислици, защото те никога не са случайни. Всичко това пристига при нас по този начин.

Едно време стопанките сами са шарели стотици яйца, превръщайки ги в произведения на изкуството чрез различни техники. Най-красивите яйца са били предназначени за близките в семейството, разказва Галя Чохаджиева.

„Нашият народ прави разлика между шарено и писано яйце. Съществува поговорката „Пази го като писано яйце", защото това е яйцето за дар, то се рисува. Това не е яйцето, с което се чукат, за да си кажат „Христос Воскресе" и да обявят идването на Великден, а това са яйцата за най-близките, обични хора, които са важни в живота - за децата, за приятелите и за всеки гост. Нищо, че си ги купуваме, нищо, че не всички имаме търпение да ги правим. За нас е важно наистина да дадеш дар красиво яйце", посочва още тя.

Замирише ли на козунаци, значи идва Великден. Това е другият характерен символ на празника. Козунакът обаче идва много по-късно в нашата традиция. През 20-те години на 20 век. Преди това нашите прабаби са месели обредни хлябове с яйца в тях. Кулинарната рецепта за козунака идва от Полша, но при нас е приет през Румъния.

Това е така, защото в по-голямата част от Европа хората са католици, а нашите съседи, или поне една част от тях, са източноправославни. Затова превръщането на козунака във великденско обредно печиво идва през Румъния. След това козунаците стават задължителен елемент. Те почти напълно и много бързо заместват обредните хлябове.

Великденската трапеза не е толкова разточителна, колкото коледната, пояснява още етнографката. На нея присъстват всякакви зелени храни, отново символизиращи възраждането и пролетта. В по-стародавните ни традиции се е правело пиле. В по-ново време навлиза тенденцията да се приготвя агнешко. Отваряйки се към света, у нас навлиза и най-съвременният знак на празника - великденският заек, който идва от католическия свят през Америка, също символ на раждането и живота.

Натрупването на езически символи, колкото и да се променят във времето, винаги върви ръка за ръка с вярата и народността, категорична е Галя Чохаджиева. Въпреки някои различия със свещениците, които са много твърди във вярата си и смятат, че някои неща не трябва да се правят, празниците се развиват така. Те са тръгнали от езическото в себе си и в някакъв момент са станали по християнски.

В един по-късен момент, периода на социализма, те бяха тотално отречени, защото са църковни. Но хората ги правеха светски. В последните десетилетия двата големи празника - Коледа и Великден, са станали доста комерсиални, хората вече не правят всичко това в къщи, купуват си яйца, козунаци и всичко, свързано с трапезата. Но за да не станат необратимо комерсиални тези празници, е добре човек да си спомня знанието от миналото, да се научи как се правят няколко неща.

„Ти пак можеш да си купиш козунаци и яйца, но ако веднъж опиташ да направиш вкъщи обреден хляб или козунак със собствените си ръце, ще почувстваш по-различно празника", смята етноложката.