Етимологията на думата чеверме вече сме я изяснявали. Тя идва от шаварма. В арабския свят шаварма, при нас кавърма, а в турски чеверме. Това е месо, което се приготвя чрез непрекъснато обръщане или въртене. Обърнете внимание, че на турски пържа е кавърмак. След малко ще се върнем на това, защото е много любопитно. Но преди това да се справим с пикника и барбекюто. Пикник идва от френски. За първи път е описано през 1691 година и се състои от две думи, които вече са се слели - пик и ник. Няма особен смисъл. С този термин са се описвали хора, които са посещавали кръчма, но са си носели собствено вино. После думата се слива - пикник. А смисълът на носене на нещо собствено за ядене и пиене, извън дома, остава.

Що се отнася до барбекюто, то най-вероятно идва от езика тайнио, карибски език. Оригинално е барбакуа и означава свещена клада. Визира се обредния ритуал по приготвяне на месо, поставено на специална дървена платформа над огъня. Традиционно се прави в дупка в земята и се покрива с листа. И думата и готварският метод достигат Еврапа някъде към 1661 година и оттогава барбекюто си е свещенодействие около скарата, както и да го погледнем. И понеже американците са си го присвоили, а пък и те обичат съкращенията, ето ви причината барбекюто да стане просто би-би-кю.

Но сега до си дойдем на най-интересната част - пържолата. Нищо интересно, ще си кажете. Идва от пържа. Пържа е древна дума. Спори се дали е славянска или прабългарска. Днес ние правим ясна разлика между техниката на печене и на пържене. Но едно време не са я правели. Думите водят корена си от действия, като свивам, изсъхвам, покривам се с мехури. Сравнете например пържа с пришка, мехур. Това са виждали в топлинната обработка хората някога. Обаче пържолата е много по-късна дума от пържа. Нещо повече. Ние днес сме убедени, че тя идва от начина на приготвяне, макар че обикновено печем пържоли, не ги пържим. На турски, както вече споменахме, думата за пържене е кавармак, а думата за пържола е призола. На гръцки пържа е сино, а пържола е бризола. Къде им е пърженето на тези два езика? Ако приемем за секунда, че са го взели от нас, което е малко вероятно, понеже посоката на езиково влияние не е такава, откъде накъде гърците ще си чупят езика с бризола? И още нещо. Що за наставка е -ла? Пърженица, пръжка ето ви традиционни производни от пържене.

Но пържола не ви ли звучи някак си италиански, като гондола, виола, еторескола. А случайно де сте чували думата брачиола. Брачиолата е италианско ястие, използват се котлети, които се пържат на тиган или скара. И какво имаме тук? По линия на търговските връзки с Генуа и Венеция и до Балканския полуостров достига техниката на брачиолата, така както техниката на барбекюто идва чак от Карибите. Гърците, а след тях и турците, макар че може и да е обратното, приемат трудната дума брачиола, брациола, брацола, брацола, брицола, като начин на приготвено месо на тиган в собствен сос. Оттам го получаваме и ние, макар че тиганът идва сравнително късно в родния бит. Ето как пържолата не идва от очевидното пържа, а от италианската техника на приготвяне на месо, наречена брачиола.