Ники и мечтата за слънцето

Това е името на една от многото Фейсбук-групи. Тази е от "онези", дето понякога сконфузено пропускаме. Дето има някаква лична драма, за нещо се искат пари. От онези Фейсбук групи, дето винаги се съмняваме, дали не са фалшиви, дали някой не иска да ни изпържи, да ни ограби паричките.

Не, спокойно. "Ники и мечтата за слънцето" е реална Фейсбук-група. И сега още по-спокойно - тя засега излиза в лека пауза, тъй като каузата, за която бе създадена е на път да бъде превърнат в реалност. В описанието кратко и ясно пише: Николай Божиков страда от мускулна дистрофия. Той има нужда от специален апарат за дишане, пригоден за инвалидната му количка. Това е. Следват номера на банковата сметка. А да, още и допълнението, че мечтата на Ники е да излезе от дома си, да пребори пространството затворено от четирите стени, просто да седне на пейката пред родния си дом в Калофер. Но това не може да се случи без тоз пусти апарат. А сумата от 26 000 лева е непосилна за неговите родители. И те молят за помощ.

Това е предисторията. Сметката е открита, Ники е прикован за леглото си. Може единствено да мести мишката, с която пише. Интернет е единствения му реален прозорец към външния свят. Това продължава не една и две години. Продължава години наред. Представете си, той е бил тийнейджър, когато са се появили първите симптоми на заболяването. И скоро е бил прикован. С диагнозата: Завинаги! И Ники и родителите му почти са загубили вярата в чудото, когато протягат ръце за помощ.

Сега да вмъкнем и едно от основните разковничета на тази история. Ники Божиков е луд, ама луд фен на ЦСКА. Заспива и се събужда с мисли за любимия си отбор. Стената му е облепена с плакати на ЦСКА. Естествено, габърчетата и тиксото са сложени от майка му, той не може да го стори. Ники лежи под специално инсталирания над главата му монитор и следи, слуша и чете всичко за ЦСКА. И пише, опитва да комуникира. А да, забравихме да вмъкнем още нещо. Ама то едва ли трябва да продължаваме да дърпаме съдбата за опашката. Ники не може и да говори. Мускулната дистрофия до такава степен се е развила, че е прецакала и възможността му да приказва. Кофти работа, нали? Абе, казах ви в началото, по-добре изобщо не надниквайте в тази Фейсбук група, че косите ви ще се изправят. Пак се отплесваме.

След като известно време след обявата на сметката за дарения, нещата изглеждат сложни, що се отнася до вероятността сумата лесно да бъде събрана, Ники решава да предприеме редица инициативи. Пък току-виж нещо се случи, отнякъде се отпуши. Касата е пълна с дребни левчета. Паралелно решава да напише и нещо като писмо. Понеже е във фейсбук - лично съобщение. До едни тв-водещи. Едни, дето според категоризацията на мнозина стоят само и се карат в ефир като дърти цигани.

Няма значение, да не се правим на тв-естети. Важното е, че Ники ги гледа. Редовно, всеки понеделник и всеки петък. А пък двама от тях са му любимите от години журналисти от Гонг - Томето и Ники, неговият адаш. Та на тях, както и на Борето, Ники решава да драсне два-три реда. Пък...

Прескачаме известен период от време. Екипът на "Пред банята" се вдигна и отиде до Калофер. Видя се с Ники, тримата водещи му говореха, тупаха го по рамото, Ники само им се усмихваше. Запознаха се с майка му, чудесна мила женица, която не знае вече на кой Бог да се обърне, за да бъде чута. Не вярва в държавата! Тя /държавата/ не прави абсолютно нищо за хора в подобно неравностойно положение. Както се казва в такива случай - да не ти идва на главата! Томислав, Ники и Борето обещаха, че се сторят, каквото е по силите им. Най-малкото случаят с Ники да се разчуе, да се даде гласност, пък току-виж някой се трогне, някой се закачи. Уредиха скорошно посещение и на хора от самия ЦСКА. Ники се отрупа с подаръци, със сувенири в червено. После дойдоха и други телевизии. Фенове на ЦСКА опитваха някакви импровизирани инициативи, сумата в сметката нарастваше, но бавно, бавно, много бавно за състоянието, в което се намира Ники.

Дори и водещите сякаш за кратко загубиха вяра. Други грижи ги налегнаха. Оказа се, че там, където си правят предаването, искат повече да не го правят. А толкова им се искаше, ако не друго, преди последното за сезона предаване да кажат, че има някакъв напредък в случая на Ники Божиков. В едно от предаванията Томислав и Ники, адашът, разказаха за един друг случай. Преди доста години един друг фен на ЦСКА – Добри - също така реши да им позвъни. Искаше да ги чуе, да си поговори с журналистите, които обича и слуша всеки ден. Дойде им на гости в радиото, но не успя да ги види. Защото Добри не може да вижда. Зрението му го е предало още, докато е бил малък. Гаден номер, а? Но още като дойде, всички от Гонг обещаха на Добри да го заведат на мач на ЦСКА. И макар и със закъснение спазиха обещанието си. Сега Томислав, Ники и останалите от Гонг са приятели. Напоследък Добри стана редовен посетител на Армията. Мисията поне в една мъничка част е изпълнена.

Колкото до Ники от Калофер, изведнъж като че ли слънцето показа леко единия си лъч. Плахо, но да видим. Дни преди последното предаване на "Пред банята" се обади един човек. Категорично пожела анонимност. Единствената информация за него бе, че дори не е фен на ЦСКА. Човек, разбиращ, че това е последното важно и значимо нещо на света, когато срещу теб е надула яки мускули съдбата и не ти дава възможност да живееш пълноценно. Този човек реши да даде цялата необходима сума. За да може Ники да излезе от стаята, да седне на пейката пред дома си в Калофер. Да подиша свеж въздух. Какво да добавим за този човек, за анонимният дарител? Няма нужда, има кой да му благодари. Рано или късно животът пренарежда пъзела. И неговият жест няма да остане незабелязан.

Вчера парите бяха преведени по сметката. Започва процедура по закупуването на нужното устройство. Излизането на Ники навън няма да е лесен процес. Но поне вече е с една идея по-възможен.

Екипът на "Пред банята" написа на стената на Ники във Фейсбук, че му стиска палци и го чака на мач в София. Обещали са си пак да се видят. Не в онази стая, на друго място. И заедно да го сочат. И да си говорят за слънцето! Е, и за мачове!