На 24 май честваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. На този ден отбелязваме националния празник на просветата, културата и създаването на глаголицата от Кирил и Методий, известни още като Солунските братя.

Първите преводи на свещените писания Кирил и Методий записват на глаголица. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. Св. Кирил и Методий" в Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий. Денят 11 май не е случайно избран от Геров — това е общият църковен празник на двамата светии.

По време на борбите за църковна независимост от началото на XVIII век историческото дело на Кирил и Методий е не само стимул, но и казус против гръцката Вселенска патриаршия. Превръща се в символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си Христо Ботев.

Празникът надхвърля църковно-училищните рамки и се превръща в общонароден празник. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.

С въвеждането на грегорианския календар през 1916 г. празникът се чества на един ден - 24 май. За официален празник на Република България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 г.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих "Върви, народе възродени". Химнът е озаглавен "Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи" и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11 май 1900 г. музиката към химна. 

В книгата си "Приказка за България" историкът Румен Манов разказва за българите от последните три века. Авторът започва да събира снимките и документите за книгата си преди повече от 20 години. Той намерил образи, непознати в нашата история. В "Приказка за България" е поместено и уникалното знаме на Битолската смесена гимназия, носеща името "Иван Вазов".