С необичайна скорост за законодателна дейност, в последния си работен ден преди изборите, Народното събрание прие промени в Закона за хазарта на първо гласуване. По всичко личи, че заради усърдието да минат текстовете окончателно, ще бъде свикано и извънредно заседание следващата седмица. А само преди един месец подобни предложения, внесени от „Възраждане“, бяха отхвърлени от парламента. Въпросът зад това спешаване е - кой има интерес?

Промените въвеждат забрана за реклама на хазартни игри във всички медии – телевизионни, радио, онлайн или печатни. Забранява се рекламата на обществени места, включително фасади на сгради. Рестрикция, по-голяма от тази за рекламата на алкохола и други сектори, в които ограниченията са само частични – за определен часови пояс или конкретни изображения, например.

В същото време остава възможността хазартът да се популяризира чрез билбордове, както и върху самите обекти за организиране на хазартни игри, както и върху спортна екипировка, спортни съоръжения, спортни зали, стадиони и басейни, материали или продукти на спортни федерации, клубове и сдружения, но не и върху екипировка, продукти или материали, предназначени за ползване от малолетни и непълнолетни деца.
В населени места с под 5000 жители ще бъдат затворени и няма да може да се изграждат зали за игра с автомати, с изключение на тези близо до границата или в националните курорти.

На пръв поглед – промените се правят с добри намерения, няколко дни преди старта на предизборната кампания, но нека да видим какъв ще е ефектът. Хазартът не е забранен, игрите продължават да съществуват. Очевидно целта на вносителите не е да изкорени интереса на хората към залаганията и печалбите, а да преразпредели пазара. Да насочи средствата от едно място в друго.

Губещи ще са всички медии, на които приходите от реклама рязко ще се свият – в средата на годината, когато вече бюджетите им отдавна са изготвени и разпределени. В сектора на рекламата прави впечатление едно голямо изключение – на тези компании, които оперират билбордове и се занимават с външна реклама, както и на тези, които продават рекламни площи на стадионите и спортните зали. Защо те не са включени в забраната?

Екипировките на спортистите изведнъж ще станат още по-привлекателно място за разполагане на брандове на фирми за залагания.

Губещи обаче ще бъдат и притежателите на спортни права и федерациите, защото телевизиите ще трябва да намаляват бюджетите си и да ограничат средствата за купуване на телевизионни права. Очевидно е, че ще пострадат медии, собственост на големи международни компании. БНТ, като обществена телевизия, ще трябва да бъде дофинансирана от бюджета т.е. чрез данъците на българските граждани.

Да обобщим – ефектът върху обществото няма да се промени, но ще се промени балансът в бизнеса. Дебатът за хазарта и неговото въздействие върху хората отдавна съществува, но вносителите на тези изменения дори не го забелязват.

В случай че поправките в закона бъдат окончателно приети в този вид, това ще доведе до загуби за хазната предвид намалените приходи на легалните оператори и данъците, които те плащат. Свиването на бизнесите ще удари и върху работните места.

Освен върху рекламния пазар, промените ще се отразят и на компаниите в сектора на хазарта. Може да се очаква, че на терена ще останат само по-големи играчи.

Дали това не подготвя почвата за връщането на Националната лотария и Васил Божков?

Българското разместване в сектора не отговаря и на тенденциите в света. Пазарът за залагания започва напълно да се либерализира, като в САЩ, държава след държава.

"Telegraph.bg"