Какво означава изразът "бабини деветини"? Какво е това деветина и защо точно бабина, а не дядова или лелина?

Отговора на днешната Питанка можете да слушате ТУК

Директно подхождаме към въпроса, никакви бабини деветини около него. Изразът, ще се съгласите, означава някой да говори празни приказки. И то не празни приказки, а суеверни неща, остарели схващания, непотвърдени слухове и прочее. Още повече, че като нещо е бабино, то означава, че е старо и хич не е модерно. Деветината обаче е нещо съвсем определено. Тя е свързана с помена към починалия. Определено време след смъртта на човек неговите близки по традиция уважават паметта му. Това се прави на 3-я ден, на 6-я, на 20-я, на 40-я, на една година, но и на 9-я. Именно поменът на 9-я ден се нарича деветина. На 3-я ден е третина, на 20-я - двайсетина. Отваряме една скоба. Защо точно на 9-я ден?

Още предхристиянската традиция приема, че душата на мъртвеца се отделя от тялото му и ако тленните останки са обект на специално предписана грижа, но чисто физическа, то към душата трябва да се подходи много внимателно, за да не и се случи нещо лошо в отвъдния свят. А по-късно пък в християнската традиция да и се осигури спасение. До 9-я ден народното поверие гласи, че душата остава сама на гроба и роднините трябва да идват там, за да я успокояват. Вече сме говорили за сакралното значение на числата. Тройката е натоварена с много значения, а деветката е три пъти по три, тоест три пъти увеличава тройката, сакрално я умножава. Всъщност ключовото число тук е при помена за 40, но това е обект на съвсем отделна Питанка - какво общо има душата с числото 40.

На 9-я ден ходенето на гробища обаче изисква нещо специално. Всъщност всеки от дните има определен ритуал - прикадяване, преливане, оставяне на конкретни неща на гроба. Всичко това са езически ритуали, които са получили християнска глазура, но и за това вече сме говорили. На 9-я ден традицията повелява да се избягва темата за смъртта, както и всякакви клюки, слухове и друга информация, свързана с починалия. Така се регистрира почит към мъртвеца, но почти не се говори за него. Трябва да се обсъжда възможно най-отвлечената тема, затова близките са принудени да говорят общо взето празни приказки. И понеже бабите са традиционен персонаж в оплакването, ето ви бабините деветини, които показват самия акт на празното, но умишлено празното говорене. Нашите предци чудесно са познавали какво значат бабините деветини и къде е тяхното място в погребалния ритуал.

Когато обаче някой започне да избягва тема или да говори празни приказки в друг аспект, той може да бъде обвинен, че прибягва до бабини деветини не на място. Този вид плямпане сам по себе си е строго гробищен ритуал на избягване на темата. По-късно обаче ироничният нюанс на бабините деветини е привнесен и в ежедневната реч. Всъщност на Балканите е характерна една определена ирония на смъртта, в която нашите съседи сърбите са най-вещи. Този ироничен нюанс се изгубва лека-полека и бабините деветини стават синоним на остарели схващания, каквито всъщност са и самите те. Но така или иначе изразът е свързан с една точно определена практика на гробищно говорене на 9-я ден. При това най-вече от възрастни оплаквачки. Надяваме се, че изяснихме това питане.

Ако имате още въпроси, питайте Питанка. Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook.