Димящите дула на уискито в историята. Не, това не е измислица, така може да бъде описано едно уиски. Запитвали ли сте се доколко климатът влияе на уискито?
Оказва се, че и той е фактор от голямо значение както за терорара, така и за условията на отлежаване, влияе на всички елементи от процесите при създаване на уискито.
В поредица от няколко статии ще разбулим мъглата около историите, митовете и традициите при създаването на uisce или водата на живота, както са наричали напитката в миналото.
Основната суровина, използвана за производството може да бъде различна- ечемик, царевица, пшеница, ръж, овес- зависи от почвата и културите които виреят в дадения район.
В наши дни всяка дестилерия има собствена рецепта и цели да отличи производителя.
Малцови уискита са тези, които са произведени от покълнал ечемик, а всички останали уискита са смесени - резултат от състава на повече от една зърнена култура.
В САЩ са регламентирали строго определенията за националната им категория - бърбънът.Най-общо бърбън е уиски, произведено от минимум 51% царевица, отлежало минимум 2 години в САЩ, в чисто нови, обгорени дъбови бъчви.
Шотландското уиски е регламентирано още през 1916 г и за да бъде наречено скоч, трябва да е произведено и отлежало в дъбови бъчви, минимум три години, в Шотландия.
Кой фактор популяризира уискито?
Пренесена от Северна Америка, през 1860 г. филоксерата започва епидемично да напада лозята и за 15 години съсипва 90% от винените лозови масиви на Стария континент.Така отваря пътя на уискито към трапезите на жадните бароните и предприемачите е в своя апогей. Използваните керамични съдове за съхранение и транспорт на кратки разстояния бързо излизат от употреба и са заменени от пресъхналите винени и бирени бъчви.
Оказва се, че дъбовите бъчви правят дестилирания алкохол много по-ароматен, вкусен и пивък. Ура, бъчварите са подсигурили препитанието си.
Любопитен факт е, че по време на война са спирали да произвеждат уиски, заради използването на зърното основно за препитание.
Във Великобритания са наложили „сух“ режим по време на Първата световна война, запасите бързо намаляват и отварят пътя на Ирландското уиски основно към САЩ. Еуфорията на ирландците не трае дълго, защото през 1920г. в САЩ е въведен сух режим. Забранено е производството, търговията, вноса, износа и транспорта на алкохол, което е добре дошло за пробив на северните съседи канадското уиски. В условия на контрабанда цените се покачват, а качеството върви надолу. Мнозина дестилерии по цял свят фалират и процъфтява бизнеса с нелегало произведени питиета със съмнително качество. Печелят тези, които контролират нелегалния пазар, корупцията движи икономиката.Звучи ли ви познато? Ерата е малко повече от 12 години, но оставя следи задълго в крими жанра и възприятието на пиене на уиски в тази епоха. След Втората Световна война, американските войници и офицери „преоткриват“ скоча и бързо пренасят модата обратно и отвъд океана. В следвоенна Германия поклонничество към американския начин на живот е статукво и американските уискита взимат преднина.
Днес, повече от 80 години съществува т.нар. уиски война, която се води на остров Ханс - парче гола скала на спорна територия между Дания и Канада. Войната се изразява в това, че който и представител на двете опониращи държави стъпи на острова, отваря и оставя бутилка уиски, „маркирайки“ територия.
Запазете вашето място на Whiskey Fest 2016 ТУК.
Вижте повече за двудневната програма на феста ТУК.
Ако търсите дестинация с висок градус, проверете на www.sinoptik.bg
Коментирай