На 14 февруари празнуваме Трифон Зарезан или Деня на лозаря - традиционен български народен празник в чест на Свети Трифон.

Празнува се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите. Празникът се среща още под имената Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.

Рано сутринта стопанката омесва хляб - пресен или квасник. Готви и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, след което се препича на саджак. В нова вълнена торба се слагат питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича "зарязване". След това всички се събират и избират "царя на лозята". Едва тогава започва общо угощение.

"Царят" е окичен с венец от лозови пръчки. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му.

Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: "Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!". Царят отговаря с "Амин".

След като стигне до своя дом, той се преоблича с нови дрехи и сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село.

Следващите два дни, наречени "трифунци", са за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и, след като раздадат от него на съседите, слагат залъци в кърмата на животните - за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците. 

Свали си приложението на Gong.bg – за ANDROID – за iOS