Днес отбелязваме 127-та годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

Предисторията на Съединението започва от 1878 г., когато Берлинският договор разпокъсва българските земи и създава препятствия пред тяхното икономическо и политическо развитие. Затова борбата за тяхното пълно национално освобождение и обединение започва скоро след освободителната за България Руско-турска война.

Особено болезнено българското общество изживява изкуственото създаване на автономна област Източна Румелия в земите на днешна Южна България. В началото на 1884 г. въпросът за съединението с Княжеството е вече в центъра на предизборната борба между двете южнобългарски партии - Народната и Либералната.

По инициатива на ветерана от освободителните борби Захари Стоянов през февруари 1885 г. в Пловдив е организиран Български таен революционен централен комитет (БТРЦК). На 25 юли същата година е свикано негово заседание, на което е взето решение да се започне борба за "съединението на Южна със Северна България под скиптъра на княз Александър".

На 2 септември в Панагюрище спонтанно е проведена демонстрация, която служи като сигнал за масови протести в редица селища на областта.

На 6 септември рано сутринта войските, разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Николаев и четата на Продан Тишков, влизат в града, обкръжават конака и арестуват Гаврил Кръстевич.

Румелийското правителство е свалено. Провъзгласява се Съединението на Южна и Северна България. В Пловдив е образувано временно правителство, начело с Георги Странски, което поема управлението до пристигането на княз Александър І.

След Съединението на 6 септември България изпада в трудно международно положение. Османската империя започва да съсредоточава войски към българската граница.

Под предлог, че се нарушава равновесието на Балканите, на 2 ноември 1885 г. сръбският крал Милан, подкрепян от Австро-Унгария, заповядва на армията си да нападне България.

В защита на Съединението се разгаря масово патриотично народно движение. Победата на България в тази война прави невъзможно възстановяването на статуквото. След дълги и сложни дипломатически маневри Съединението получава международно признание с подписването на българо-турската спогодба през 1886 г.

Обединяването на Северна и Южна България има решаващо значение за понататъшното развитие на страната. България се превръща в сериозен фактор на Балканите.

Благодарение на самоотвержената и героична борба на българския народ е премахната една от най-тежките неправди на Берлинския конгрес и се разчиства пътят за независимото държавно съществуване на страната.